Разбитото око

— До светлината — тихо подсказа Тея.

— А-а, да. — Той седна на пода и отпусна ръце в скута си. — Схваща ти се прасец ли?

— Надявам се, че… и-н-не.

Спазмите бяха непоносими. Убиеца Шарп я хвана за крака, тя се завъртя на корема си и той се зае да размачка мускула с вещината на масажист или хирург, без да причинява излишна болка. След това я завъртя обратно, все едно не се е случило нищо. Намали пламъчето във фенера така, че се открояваха само скулите му.

— В началото Бог сътворил светлината. И видял, че тя е добро. После сътворил и Първите, за да се радват на светлината с него и един на друг. Но най-великият сред Първите решил да говори от името на светлината. Той казал, че светлината не може да бъде окована, а бездейното преклонение не подобава на превъзходни създатели като тях. Откраднал светлина от самия Господар на светлината и я донесъл на земята, затова го нарекли Светлоносеца. И той я разделил на цветове, за да могат всички да ѝ се радват, и дори ако някаква част от нея се изгуби или бъде окована отново, самата светлина да остане свободна. И запалил много огньове от единствената светлина, която откраднал. А Оролам в своя безграничен гняв от този бунт забранил на Светлоносеца и следовниците му да влизат в кралството, което нарекъл Небесата. Светлоносеца и неговите Двеста завладели земята, станали малки богове, карали се, борели се за надмощие и използвали хора да унищожават други хора в техните игри. Защото Бог обичал хората, но хората обичали да съсипват онова, което той обичал. — Засили светлината на фенера. — Кажи ми, дете, това съвпада ли достатъчно с историята, която си чувала?

— Да — прошепна Тея.

Сърцето ѝ биеше като крилцата на колибри в клетка.

— Тогава нека аз ти кажа, че разказана така, тя е лъжа поне наполовина. Лукаво хитроумна, винаги близо до истината, каквито са всички изкусни лъжи, нали? Светлоносеца не е откраднал някаква светлина. Той откраднал самата Светлина. И с нея създал Човека. Да! Той ни е създал не само по свой образ и подобие. Сътворени сме по образ и подобие и на Светлоносеца, и на Светлината, затова същността на Човека е двойствена. Затова сме обърнат, огледален образ на Бог, а петънцата в този образ показват недостатъците на образеца, не на подобията. Светлоносеца и неговите следовници са древните богове. И когато се възвеличаваме чрез цветната напаст, ние се въздигаме до частица от някогашното великолепие. Не присвояваме нещо, което не ни се полага, защото сме създадени подобни на самата светлина и не сме като най-малкия син в семейството. Дори с някои свои страни сме най-великите. Но трябва да признаем, че сме и най-крехките. Още от онова време Оролам и Светлоносеца са в неспирна война, като Оролам е използвал Призмите в желанието си да окове всяка светлина, за да му бъде подвластна отново. Оролам стъпква и заличава онези цветове, които неговите прислужници не могат да подчинят. Например парила. — Убиеца Шарп извади нож. — Всичко това, Тея, е само въведението. Това, което правя и което ти се стремиш да правиш… то има тежест. Не самото… убиване. Същото е като да вадим риби от реката, когато сьомгата плува срещу течението, за да хвърли хайвера си. Необходимост, която не заслужава дълбок размисъл. Това… това има тежест. Обърни се. Погледни.