Проходът

Откъде се появяваха? Как се раждаха? Сънища ли бяха, или нещо повече — внушения от скрита реалност, невидим план на съществуване, който се разкриваше нощем? Защо приличаха на спомени, и то на спомените на някой друг? И защо тази нощ всички жители на Първата колония сякаш потънаха в света на този сънуващ?

В Убежището една от трите Джи, Малката Джейн Рамирез, дъщеря на Бел и Рей Рамирез — същия Рамирез, който изведнъж се оказа сам и ужасяващо самотен в електростанцията, притеснен от подтици на зла сила, които нито можеше да сдържа, нито да изрази и в този момент сам се пържеше на оградата, по която течеше ток — а Джейн сънуваше мечка. Тъкмо беше навършила четири години. За мечките знаеше само от книгите и приказките, които им разказваше Учителката, били огромни благи горски същества, чиито покрити с козина тела и мили лица криеха благотворна животинска мъдрост. Така беше и с мечката в съня, поне в началото. Джейн не беше виждала истинска мечка, но видя вирал. Тя беше една от Малките в Убежището, които всъщност видяха вирала Арло Уилсън с очите си. Надигаше се от леглото си, което беше в последната редица, най-далече от вратата — жадна беше и искаше да помоли Учителката за чаша вода, — когато виралът нахлу през прозореца сред трясък на стъкло, метал и дърво и направо скочи отгоре ѝ. Отначало го взе за човек, защото приличаше на човек, с човешки движения и присъствие. Но не носеше никакви дрехи и беше странен, особено очите и устата му, освен това светеше. Гледаше я с тъга — тъгата му приличаше на тъгата на мечка — и Джейн тъкмо щеше да го попита какво му е, защо свети така, когато чу крясък, обърна се и видя Учителката да тича към тях. Надвеси се над Джейн като облак, стискаше в протегната си ръка ножа, който носеше скрит в ножница под издутата си пола, вдигнала другата си ръка, за да го удари като с чук. После Джейн не видя какво се случи, падна на пода и запълзя, но чу тих вик, разкъсващ звук и глух удар от падане. Последваха още крясъци: Насам!, казваше някой. Вижте тук!, а после още викове, крясъци и бъркотия сред пораснали хора, сред майки и бащи, които влизаха и излизаха, а после Джейн се оказа пъхната в креватчето си и набързо преместена с останалите Малки на горния етаж от жена, която плачеше. (Чак после разбра, че тази жена е майка ѝ.)