Тайко
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайко». Краткое содержание книги:
В една воюваща област животът на войника не се различаваше от този на земеделеца с неговата мотика или на тъкача със стана му. Всеки бе еднакво ценен и ако областта изчезне, всички щяха да загинат заедно с нея. Тези, които въпреки всичко нехаеха за силата или слабостта на своите области и водеха живот на леност, приличаха досущ на мръсотията, която се събира по тялото на човека и не струваха повече от една мигла на окото.
Всичко това настрана, казваха, че мигът на срещата с врага е ужасяващ. Небето и земята потъмняват дори по пладне, не можеш да видиш това, което е право пред очите ти, не можеш да тръгнеш напред или да отстъпиш и само се мяташ и опираш о стена от готови за бой копия.
И мъжът, който бе достатъчно смел да излезе от тази редица пръв преди всички останали, получаваше званието Първо копие. Станалият Първо копие се покриваше със слава пред погледите на хиляди воини от двете армии. Тази първа крачка обаче не се правеше толкова лесно.
И тогава един мъж излезе напред.
— Първото копие е Като Куроджи от рода Токугава! — провикна се един от самураите.
Доспехите на Като бяха прости, а името му — неизвестно; най-вероятно той бе обикновен самурай на рода Токугава.
Втори човек изскочи от редиците на Токугава.
— По-младият брат на Куроджи, Генджиро, е Второто копие!
По-големият от братята бе погълнат от противника и изчезна в безпорядъка на битката.
— Аз съм Второто копие! Аз съм по-младият брат на Като Куроджи! Вижте ме добре, насекоми такива!
Генджиро размаха четири-пет пъти копието си срещу множеството на противниците.
Един от войниците на Кай се извърна с лице към него, извика нещо обидно и се метна напред за удар. Генджиро политна назад, но сграбчи копието, което се бе отплеснало от предницата на доспехите му и с проклятие скочи на крака.
Дотогава другарите му вече си бяха проправили път напред, но Такеда също се обърнаха и сега стремително се приближаваха към тях. Зрелището напомняше сблъсък разбушувани вълни от кръв, копия и доспехи. Попаднал под нозете на собствените си другари и под конските копита, Генджиро с писък повика брат си. Докато обаче пълзеше по ръце и крака, той сграбчи за глезена един кайски войник и го повали на земята. Незабавно отряза главата на мъжа и я захвърли настрани. След това никой повече не го видя.
Битката премина в пълен безпорядък. Сблъсъкът между дясното крило на Такеда и лявото на Токугава обаче не бе достигнал още върха на кръвопролитието.
Редиците се бяха разпрострели върху обширна площ. Монотонните удари на барабаните и звукът на морските раковини отекваха сред облаци от прах. Служителите на Шинген някак си се озоваха в тила. Нито една от двете войски не бе имала време да прати на фронта своите пушечни стрелци и сега Такеда извадиха напред Мидзумата — лековъоръжени самураи, снабдени с прашки. Изстрелваните от тях камъни се сипеха като дъжд. Насреща им бяха дружините на Сакай Тадацугу, а зад тях — подкрепленията от рода Ода. Тадацугу, яхнал коня си, раздразнено цъкаше с език.
Камъните, които се сипеха върху тях от предните редици на войската на Кай, удряха коня му и го караха да пощурява. И не само неговия. Конете на ездачите, които изчакваха удобен за нападение момент зад гърбовете на копиеносците, се дърпаха назад и така се уплашиха, че развалиха строя.
Копиеносците чакаха заповеди от Тадацугу, който досега ги задържаше с дрезгави викове:
— Още не! Чакайте, докато дам знак!
Прашкарите в предните редици на противника изиграха ролята на ударен отряд, който отвори на главните сили място за нападение. Ето защо, макар отрядът Мидзумата да не бе особено страшен, отбраните дружини зад него сега чакаха своя сгоден случай. Там бяха знамената на частите Ямагата, Найто и Оямада, прославени даже във войската на Кай с храбростта си.
„Изглежда, като че се опитват да ни предизвикат с тези Мидзумата“, помисли си Тадацугу. Схващаше замисъла на противника, но лявото крило на отрядите на Токугава вече бе въвлечено в ръкопашен бой и сега вторият ред на Ода остана сам на себе си. Освен това не можеше да бъде сигурен как вижда това Иеясу от своето място в средата на бойното поле.
— Нападайте! — извика Тадацугу, като зина така широко, че скъса връзките на шлема си.
Много добре знаеше, че влиза в клопката на противника, но от началото на сражението не бе успял да си спечели превъзходство в боя. Поражението на Токугава и техните съюзници почна оттук.
Дъждът от камъни изведнъж спря. В същия миг седемстотин-осемстотинте Мидзумата се откъснаха вдясно и вляво и рязко се отдръпнаха.