Тайко
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайко». Краткое содержание книги:
Това известие накара всички в крепостта да пребледнеят. Иеясу обаче продължи военните си приготовления. Особени грижи полагаше да си осигури съобщителни линии и подготвяше защитата на тази област почти до края на десетия месец. А за да подсигури крепостта Футамата на река Тенрю, й прати подкрепление от отряди, въоръжение и припаси.
Войската излезе от крепостта Хамамацу, настъпи чак до село Канмаши на река Тенрю и завари стана на кайската войска, в който всяка позиция бе свързана с щаба на Шинген като спиците на колело.
— А, тъкмо както можеше да се очаква.
Дори Иеясу застана за миг с кръстосани ръце на хълма и изпусна въздишка на възхищение. Знамената в противниковия лагер се виждаха даже от това разстояние. От по-близо човек можеше да различи надписите им. Бяха думите на прочутия Сун Цу, еднакво познати и на чужди, и на свои.
Непоклатими като планина, няколко дни и Шинген, и Иеясу не се помръднаха. Река Тенрю разделяше противниковите лагери и с единадесетия месец настъпи зимата.
Някой от хората на Такеда бе закачил това подигравателно стихче на хълма Хитокотодзака. Там хората на Иеясу бяха разгромени и разбити — или поне такова беше мнението сред въодушевените от победата си редици на Шинген. Както обаче се признаваше в стиховете, Токугава имаха някои храбри мъже и отстъплението на Хонда Хейхачиро заслужаваше пълно възхищение.
Иеясу със сигурност не бе недостоен като противник. В следващата битка обаче цялата сила на Такеда щеше да застане срещу цялата сила на Токугава. Щяха да се сблъскат в битка, която да реши изхода на войната.
Очакването на сражението само повдигаше духа на хората от Кай. Дотолкова голямо бе самообладанието им. Шинген пренесе своя главен лагер в Едаиджима и накара сина си Кацуйори и Анаяма Байсецу да преместят своите отряди срещу крепостта Футамата със строга заповед да не се бавят.
В отговор на това Иеясу бързо прати подкрепления, с думите:
— Крепостта Футамата е важна отбранителна позиция. Ако врагът я превземе, ще има превъзходно място, откъдето да извърши нападението си.
Иеясу сам даде заповеди на задните си отряди, но постоянно променящата се войска на Такеда бързо премина през още едно преображение и го запритиска от всички страни. Изглежда, че ако направеше сега погрешна стъпка, ще бъде отрязан от своя щаб в Хамамацу.
Врагът прекъсна водоснабдяването, най-слабата точка на крепостта Футамата. От едната страна крепостта опираше в река Тенрю и водата, с която войниците вътре поддържаха живота си, трябваше да се вади с кофа, спускана от една кула. За да сложат край на това, отрядите на Такеда се спуснаха със салове по течението и подкопаха основите на кулата. От този ден нататък защитниците страдаха от липса на вода, при все че реката течеше точно под стените им.
Вечерта на единадесети те се предадоха. Щом Шинген узна, че крепостта е паднала, даде нови заповеди:
— Нобумори да заеме крепостта. Сано, Тойода и Ивата да поддържат свръзка и да се готвят да пресрещнат отстъпващия противник.
Като майстор на играта го, който следи всяко придвижване на пуловете, Шинген внимаваше за подредбата и напредването на своята войска. Двадесет и седемте хиляди войници от Кай се придвижваха бавно, но сигурно. Боят на барабаните отекваше към небето, докато те настъпваха като черни облаци над земята. След това главните сили на Шинген прекосиха равнината Иидани и занастъпваха в източна Микава.
Беше по пладне на двадесет и първи и студът бръснеше така, че почти можеше да отнесе носа и ушите. Червен прах се вдигаше над Микатагахара, сякаш предизвикателство към слабото зимно слънце. От дни не бе валяло; въздухът бе пресъхнал.
— Напред към Иидани! — дойде заповед.
Тя предизвика разминаване в мненията на Шингеновите военачалници.
— Ако отиваме в Иидани, трябва да сме решили да обкръжим крепостта Хамамацу. Няма ли това да е грешка?
Някои имаха съмнения, тъй като отрядите на Ода вече пристигаха в Хамамацу и никой не знаеше със сигурност колко войници може да има сега там. Такива бяха тайните известия, които се точеха от сутринта насам. Колкото и да притискат врага, не можеха да преценят действителното му положение. Съобщенията бяха винаги едни и същи — има известна истина в носещите се в селата покрай пътя слухове (които на свой ред навярно съдържаха доста от лъжливите сведения на самия противник), че голямо поделение на Ода е потеглило на юг, за да се присъедини към отрядите на Иеясу в Хамамацу.