Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
— Защо да не може? Ако ме питате, в него има нещо от стоическия бог: той няма глава, нито сърце.
— Не, кълна се, че дори към Сатурн да бе отправил тази си молба вместо към Юпитер, не би могла да се изпълни — макар, когато беше жив, да празнуваше празника на Сатурн през цялата година, същински император на Сатурналиите.
— А да не мислиш, че Юпитер ще го задоволи, Юпитер, когото той едва не обвини в кръвосмешение? Имам пред вид, че уби зетя му Силан само защото Силан имаше сестра, най-приятното момиче на света, която всички наричаха царица Венера, но той предпочиташе да я зове Юнона.
Клавдий се обади:
— Да, защо го направи? Искам да знам защо. Наистина собствената му сестра!
— Погледни в книгите, глупчо! Не знаеш ли, че можеш да легнеш с полусестра си в Атина, а в Александрия тя може да ти бъде и цяла сестра?
— Виж, в Рим — каза Клавдий — мишките са си само мишки. Те ядат храна…
— Нима този иска на кошничар кошници да продава? Той не знае какво става в собствената му спалня!
— А сега „управлява скритите селения на Небесата“ и иска да стане бог.
— Какво, бог ли? Май не му стига храмът му в Британия, където диваците го обожават и смирено го молят: „Всевишни Глупако, имай милост над нас!“
Юпитер се сети, че на сенаторите не се позволява да водят разисквания, когато сред тях има външни хора.
— Сенатори — каза той, — разреших ви да разпитате тази личност, но от шума, който вдигате, всеки ще сметне, че тук не е друго, а просто тържище. Моля, съблюдавайте правилника за вътрешния ред. Не знам коя е тази личност, но представяте ли си какво ще си помисли за нас?
Тъй Клавдий бе изведен отново и старият Янус бе призован да подхване дебатите. Избран бе консул за следобеда на следващия първи юли и беше чудесен, с очи на темето. Имаше храм на Форума, тъй че естествено държа великолепна реч: но говореше твърде бързо и официалният секретар не успя да я запише, затова не ще се и опитвам да я предавам цялата, понеже не желая да объркам онова, което каза. Във всеки случай темата му беше величието на боговете и това, че не бива да се поевтинява божествеността, като се удостоява с божественост който и да е.
— На времето да бъдеш бог, беше голямо нещо — каза той, — а сега бог става куцо и сакато. Не желая да си мислите, че съм против обожествяването на някой определен човек; говоря съвсем общо; и за да бъда точен, предлагам отсега нататък с божественост да не се удостоява ни един от ония, които, както казва Омир:
както и такива, които пак според Омир —
След като гласувате предложението ми и то се превърне в закон, да се смята за криминално престъпление, ако някой човек бъде въздигнат, обявен или изобразен като бог, и всеки нарушител на закона да бъде, предлагам, предаден на злите духове и на идущите народни игри да бъде бит с брезова пръчка от новите гладиатори.
Следващият, който се изказа, беше Диеспитер, подземният бог, синът на Вика Пота, богът на Победата. Избран беше за консул и беше професионален лихвар; освен това продаваше правото на гражданство, но без да се разчува. Херкулес отиде до него с приятелска усмивка и му пошепна нещо в ухото, затова той произнесе следната реч:
— Богът Клавдий е роднина на бога Август. Богинята Августа, която сам той обожестви, му е баба; и понеже той е най-ученият мъж, какъвто някога е имало, и защото е въпрос на обществена политичност да не оставяме бог Ромул сам
предлагам бог Клавдий да бъде включен в списъка на Олимпийците и да се радва на привилегиите и правата на божествеността в пълния й традиционен смисъл и една подобна забележка да се включи в „Метаморфозите“ на Овидий.
Въпросът се подложи на гласуване и по всичко личеше, че Клавдий ще получи мнозинство; защото Херкулес подтичваше от сенатор към сенатор с думите:
— Хайде сега, не ми се противопоставяй. Лично аз съм заинтересован от този закон. Ако гласуваш за мене сега, аз друг път ще сторя същото за тебе. Знаеш поговорката: „Едната ръка мие другата“.
Тогава се вдигна божественият Август, защото бе негов ред, и заприказва най-красноречиво:
— Призовавам ви за свидетели, че от деня на моето обожествяване до днес не съм изрекъл нито дума. Всякога си гледам моята работа. Но сега вече не мога да се преструвам на безразличен, нито да скрия скръбта, която срамът задълбочава. Нима за това аз възцарих мир над земя и суша, прекратих Гражданската война, дарих на Рим ново законодателство, разкрасих го с нови прекрасни сгради, за да… за да… за да… Нямам думи, сенатори. Каквото и да кажа, не ще може да изрази дълбочината на чувствата ми по този въпрос. В своето възмущение ще прибягна до един израз на красноречивия Месала Корвин: избран за Градоначалник, но се оттегли подир няколко дни, като каза: „Срамувам се от своята власт.“ Аз чувствувам същото: когато виждам как властта, която установих, се опозорява, срамувам се, че някога съм я упражнявал. Това същество, сенатори, чийто вид издава, че няма смелост да подплаши дори муха, е стояло на моето място и е нареждало да се екзекутират хора с леснотата, с която кляка кучето. Но аз не ще говоря за всичките му жертви, макар да бяха достойни хора; тъй съм угрижен от семейни тревоги, че нямам време да губя за обществени ядове. Затова ще приказвам само за семейните тревоги, защото „Ряпата6 може да не знае гръцки, ала аз знам“: зная поне гръцката поговорка — „Коляното е по-близко до пищяла“. Този самозванец, този лъже-Август, ми направи добрината да убие две мои правнучки — Лесбия с меч и Елена с гладна смърт. И един мой правнук, Луций Силан. (Тук очакваме от тебе, господарю Юпитер, да бъдеш безпристрастен, като отсъждаш по това несправедливо дело, което в края на краищата се отнася до тебе.) А сега ми отговори, божествени Клавдий, защо осъди толкова много мъже и жени на смърт, без да ги изправиш да се защищават? Какво правосъдие е това? Нима е същото в Небесата? Ето Юпитер е император от толкова векове и ни веднъж не е сторил повече от това да счупи крака на Вулкан:
6
В оригинала думата е sormea, което е безсмислица; редакторите предложиха да се разчете като soror mea. Но Август, чийто стил е изложен тук, в никакъв случай не би могъл да изрече израза: „Сестра ми може да не знае гръцки, но аз знам.“ Единствената му сестра е била учената Октавия. Аз предлагам по-доброто и по-просто тълкование surmea, което е египетската ряпа, използувана от римляните като средство за повръщане. — Б.авт.