Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

По-бързо! Истината казвай ти: Отде си? И защо? Но не лъжи, ако не искаш да умреш веднага от тази яка, жилава тояга, която смазала е не една омразна, тъпа царствена глава. (Какво? По-ясно! Нищо не разбирам.) Глава такава где ли се намира? И има ли подобен град, където такива уроди търпи небето? Но чакай! Да, за нещо се досетих, то беше май при подвига десети. (На запад бях потеглил с намерение да донеса — поел бях задължение — до Гърция вола безсловесен на Герион, гиганта трителесен.) Изправих се пред хълм голям тогава — когато Слънчевият бог изгрява, най-първо него сигурно съзира. Туй място, ясно помня, се намира там, дето буйната, пенлива Рона се среща с плитката и жалка Сона. Град има между тях. Кажи, да знам: на него ли дължиш ти своя срам?

Изрече всичко с много жар и вдъхновение, но въпреки това му липсваше самоувереност и се страхуваше да не му се присмеят. Обаче Клавдий, осъзнавайки, че пред него стои такъв голям герой като Херкулес, промени държането си и взе да разбира, че онова, което казва тук, няма същата сила като в Рим; че петелът всъщност е петел само на собственото си бунище. Затова ето какво изрече или поне какво разбраха да казва:

— О, Херкулесе, най-храбрият от всички богове, аз се надявах, че ще застанеш на моя страна; и когато другите божества ще ми поискат някой да ме препоръча, ти ще си личността, която ще назова. Но ти ме познаваш отлично всъщност, нали? Спомни си. Аз съм оня, който отсъждаше по делата пред твоя храм ден след ден, дори през юли и август, най-горещите месеци на годината. Знаеш колко тежки часове прекарах там да слушам адвокатите да се надприказват от сутрин до късна нощ. Ако ти им беше паднал в ръцете, макар да си най-силен сред силните, уверен съм, че щеше да предпочетеш пак да чистиш авгиевите обори. Убеден съм, че съм почистил повече мръсни канали от теб самия. Ала понеже искам…

(Тук липсват няколко страници. Група от богове, всички в един глас, се обръщат към Херкулес: той насилствено е въвел Клавдий, когото е признал за юнак, в Небесния Сенат.)

— …Веднъж дори ти нахълта в Подземния свят и отнесе на гърба си Цербер: нищо чудно, че се вмъкна и в този Сенат. Няма врати, заключени за тебе.

— Кажи ни само, какъв бог искаш да направим от този човек? Не е възможно да стане бог в епикурейския смисъл на думата, защото Диоген Лаерций казва: „Богът е благословен и неподкупен и нито се тревожи, нито причинява тревоги другиму.“ Колкото до стоически бог, този бог според Варон е едно съвършено кръгло цяло — всъщност съвсем кръгло, без глава и без полови органи. Не може да бъде такъв.