Преродена любов

Какъв глупак беше Елан — той и лигльовците от глимерата нямаха ни най-малка представа за кутията на Пандора, която бяха отворили.

С превзето покашляне Елан пристъпи напред, за да се обърне към събралите се като водещ на събранието, макар да изглеждаше като джудже пред войниците не само заради мускулестите им тела, а и заради самото им излъчване.

— Мисля, че не е нужно представяне, нито е нужно да се напомня, че ако някой от вас — в този момент той огледа членовете на съвета — проговори за тази среща, ще последват наказателни мерки, пред които преживените нападения ще бледнеят.

Докато говореше, той набра самоувереност, сякаш мантията на властта, макар да му бе дадена от друг, бе като мастурбация за егото му.

— Реших, че е важно тази нощ всички да се съберем — той започна да крачи, поставил ръце отзад на кръста си и навел глава към блестящите си черни обувки. — През последната година почитаемите членове на съвета идваха от време на време при мен не само за да споделят катастрофалните си загуби, но и да се оплачат от липсата на мерки за обезщетение от страна на настоящия режим.

Веждите на Асейл се вдигнаха при думата «настоящия». Този бунт явно бе напреднал повече, отколкото той си бе представял, щом се подхвърляха подобни фрази.

— Обсъжданията, които се провеждаха в течение на месеци, бяха съпроводени с постоянни жалби и разочарование. В резултат на това и след голяма борба със собствената ми съвест, за пръв път в живота си се озовавам в ситуация да се отчуждя от настоящия водач на расата до степен, че да бъда подтикнат към действие. Тези джентълмени — при това абсурдно определение той направи широк жест към групата бойци — изразиха подобна загриженост, както и готовност да... как да се изразя? Да осъществят промяна. Тъй като знам, че всички сме на едно мнение, реших, че можем да обсъдим следващите си стъпки.

На това място присъстващите контета решиха да плюят на етикета и започнаха един през друг да повтарят със свои думи същото, което Елан вече беше казал.

Очевидно виждаха възможност да докажат пред шайката копелета колко са сериозни, но Асейл се съмняваше, че Кор се трогва от това изобилие на празни приказки. Тези членове на аристокрацията бяха крехки и лесно заменяеми инструменти, всеки от тях имаше ограничен срок на употреба и лесно се повреждаше — Кор нямаше как да не го знае. Без съмнение щеше да работи с тях, докато вече нямаше да му трябват, след което щеше да скърши паянтовите им дървени дръжки и да ги захвърли.

Докато Асейл слушаше, облегнат назад, не изпитваше особена обич или почит към монархията. Ала му беше ясен фактът, че Рот е мъж, който държи на думата си, а това не се отнасяше до нито един от хаховците в глимерата. Цялата група, с изключение на Кор и бойците му, би целувала задника на краля, докато им изтръпнат устните, а през това време щяха да кроят гибелта му. Ами после? Кор щеше да служи единствено на себе си и на никого друг, а останалите щеше да прати по дяволите.