Жив или мъртъв [bg]

Въпреки че ги деляха по-малко от четиристотин мили, Рахарьо Праната и Керсен Касеке правеха едно и също няколко седмици наред: ходеха до училището, без да привличат никакво внимание към себе си, и чакаха заповеди. Заповедта на Праната дойде няколко часа след тази на Касеке при последната проверка за съобщения през този ден. Толкова се изненада от текстовия документ във входящата си кутия, че не успя да декодира посланието при първия опит.

Избраното за него място се намираше на не повече от миля от апартамента му. Минаваше покрай него почти всеки ден. То представляваше почти идеална цел: достатъчно голямо да побере стотици хора и в същото време заобиколено от всички страни от други сгради. Моментът на нападението също имаше смисъл. Праната знаеше за въпросното събитие от рекламите по целия град, но не се интересуваше от подробностите. Някакво освещаване. Статуя или фонтан. Не че това имаше значение.

От трите цели, за които му казаха да се готви, тази предлагаше най-големи възможности за масирани поражения. Какво казваха в Америка? Стрелба по пуйки?

Намери лесно картите, които ползваше по време на подготовката — няколко от тях дори му дадоха в туристическия център на града. Топографската карта свали от популярен сайт за любителите на пешеходния туризъм — местните пътеки не го интересуваха, но намери ясно обозначени надморски височини и разстояния, а разходката из града с преносимия уред за глобално позициониране потвърди точността им.

След като се убеди, че разполага с всички необходими данни, той просто набра цифрите в съответните уравнения и получи настройките.

Сега идваше трудната част: чакането. Щеше да прекара времето си, като се упражнява да сглобява и демонтира оборудването.