Жив или мъртъв [bg]

Спали само два часа, преди да тръгнат от летището, двамата се чувстваха бодри, защото излитаха в момента, когато нощта се смени със зората. Оказа се, че в икономичната класа няма места, и затова седяха в първа класа на разноски на Колежа. А и кафето си го биваше.

— Знаеш ли, Джон, не разбирам нещо — каза Джак.

— Какво? — запита Кларк.

— За онези двамата, братът и сестрата. Още са на тийнейджърска възраст. Какво ги кара да идат в друга страна и да убиват хора, които не познават?

— Първо, не знаем нищо, освен че са дошли с фалшиви паспорти.

— Да, но едва ли са тук, за да играят плажен волейбол.

— Съгласен съм. Искам да кажа, че в нашата работа е най-добре да приемаш нещата такива, каквито ги получаваш. Подозрението е хубаво нещо, но може и да те убие.

— Разбирам.

— Та на въпроса — според мен няма отговор. Или поне не е лесен. Ти питаш как се създава терористът. Бедност, безнадеждност, погрешно насочен религиозен плам, нуждата да се чувстваш част от нещо по-голямо от самия теб… Избери си някоя причина.

— По дяволите, Джон, ти направо сякаш им съчувстваш.

— Така е. До момента, в който тези неща не доведат до желанието да вдигнеш пушка или да си вържеш бомба. След това нещата се променят.

— И какво, спираш съчувствието си ли?

— То си зависи от теб, Джак, но част от работата ни изисква да си сложиш капаци на очите. Да се справяш с онова, което е пред теб. Всеки терорист има майка и баща. Може би и деца, и хора, които го обичат. По дяволите, сигурно е съвестен гражданин шест от всеки седем дни, но в този един ден, в който реши да вземе пушка или да постави бомба, той се превръща в заплаха. И ако ти си човекът между него и невинните хора, можеш да си позволиш да се тревожиш само за тази заплаха. Разбираш ли ме?