Бунт [bg]

— По-голямата част от армията ни беше унищожена. Ако утре започне война, не можем да се изправим срещу англичаните. Трябва да възстановим силите си. — Сините очи на Уолъс ги огледаха. Спряха се на Робърт. — Сър Гартнет е прав. Време е да потърсим помощта на други, ако искаме борбата да продължи. Аз ще се откажа от поста пазител на Шотландия и ще отида във Франция. Не трябва да позволяваме на крал Филип да забрави за съюза ни, а и ще се договоря с Англия. От Париж ще отида в Рим и ще помоля лично папата. — Той се обърна и тръгна да излиза от кръга, а хората се отдръпнаха да му сторят път. За момент настъпи тишина, а после изведнъж заговориха едновременно много гласове. Някои замолиха Уолъс да премисли, други се опитваха да надвикат останалите.

В настаналата суматоха Робърт си проби път през развълнуваната тълпа. Уолъс вървеше напред и се отдалечаваше между дърветата. През последните няколко дни, откакто беше пристигнал в Селкъркската гора, Робърт беше разговарял няколко пъти насаме с Джеймс Стюарт по въпроса за настойничеството. Знаеше, че с предложението си Уолъс да се оттегли от поста лорд-стюардът подготвя почвата за неговата поява. Искаше да прояви великодушие.

— Сър Уилям!

Уолъс се огледа, но продължи да върви.

Робърт тръгна редом с него, сухите листа шумоляха под краката му.

— С теб не сме се срещали очи в очи, но аз не мога да отрека това, което постигнахте през изминалата година. Създадохте армия от предани овчари и фермери. Обучихте ги да се бият, сложихте копия в ръцете им и огън в кръвта им. Те с готовност ви последваха в битката. Стърлинг беше една невероятна победа.

Уолъс спря рязко и се обърна към него.

— А Фолкърк беше невероятно поражение. — Той погледна назад към тълпата, която продължаваше разгорещения спор. — Те не ме избраха да бъда техен крал или техен представител. Избраха ме да бъда техен генерал, а един генерал е това, което е постигнал в последното си сражение. Когато сега мъжете ме гледат, виждам само склоновете, осеяни с труповете на нашите мъртви. Също както Стърлинг разпали сърцата им, така Фолкърк ги съкруши. Няма да стана символ на провала ни. — Това, което предлагаш, е рисковано. Пътуването до Франция ще бъде опасно, особено след като сега много хора са виждали лицето ти. Сигурен ли си, че крал Филип изобщо ще те приеме?

Уолъс посочи през дърветата към един тъмнокос, по-възрастен мъж, застанал сам в края на събралата се тълпа, който наблюдаваше разгорещените дебати.

— Моят човек там някога беше тамплиер. Скъса с ордена, но все още има съюзници сред тамплиерите в Париж, които могат да ни бъдат от полза. Той смята, че кралят ще ме приеме. — Уолъс се обърна към Робърт и прикова в него острия си поглед. — Знам, че сър Джеймс Стюарт иска да бъдеш избран за наш пазител. Епископ Уишарт ми каза. Предполагам, че ще има и други, които да подкрепят този избор. — Уолъс замълча за момент, а после протегна покритата си с белези ръка.