![Бунт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/7/bunt-bg-download.jpg)
Бунт [bg]
- Автор: Янг Робин
- Серия: Бунт #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1266-1
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Бунт [bg]». Краткое содержание книги:
— При добър вятър — след седем дни, Ваше преосвещенство.
65
През последните дни на лятото Шотландия потъна в траур за загубата на толкова много свои синове. В градовете и селата отвъд река Форт, където англичаните не можаха да проникнат, името Фолкърк беше станало синоним на скръбта и мъже и жени шепнеха молитви при произнасянето му. Но когато август отмина и наближи студената есен, скръбта в тях започна да стихва.
В началото на войната и през цялото време на английската окупация много хора си мислеха, че конфликтът може да бъде решен и техният крал ще се върне при тях. Тази вяра се беше засилила особено много след битката при Стърлинг, когато под ръководството на Уилям Уолъс всичко изглеждаше възможно. Дори тези, които казваха, че войната не може да бъде спечелена на бойното поле, започнаха да вярват, че свикването на съвети и сключването на съюзи могат да ги спасят. В продължение на години Англия беше техен съсед и приятел, враждите от миналото бяха забравени от хората, останали живи. Римската стена между двете кралства беше само далечен спомен за тяхното разделяне. След Фолкърк едно продължило повече от век приятелство беше унищожено. На мястото на рушащата се преграда на римския император шотландците издигнаха друга, невидима стена от непримиримост и решителност, вкопана дълбоко в почвата на границата.
През това време, докато оцелелите се оттегляха в Селкъркската гора, за да се възстановят и прегрупират, крал Едуард отведе хората си обратно в Англия. Победата при Фолкърк му беше излязла твърде скъпо и същата есен една доста намаляла и осакатена войска мина през портите на Карлайл. Болестите и дезертьорството бяха свършили работата си по време на гладния поход от руините на Еър. Кралят унищожи основната част от шотландската армия, но не успя да установи пълен контрол. Кралството беше разделено. Земите на юг от река Форт, които бяха в английски ръце, замъците на Единбург, Роксбърг, Бъруик и Стърлинг все още се държаха от хората на краля, докато всичко на север от голямата река остана на шотландците. След като укрепи гарнизоните си и направи граф Патрик от Дънбар пазител на Южна Шотландия, Едуард се върна в главната квартира на правителството си в Йорк, за да планира следващата кампания.
Резките гласове на мъжете ехтяха из горската поляна. Бяха се събрали в кръг, с вдигнати юмруци и зачервени от гняв и безсилие лица. По някои от тях още личаха белези от битката. Незарасналите им рани бяха превързани с парчета от дрехи и мръсни парцали. По лицата на повечето хора личеше изтощение от седмици пътуване през пущинаците и криене в гората, преживявайки ден за ден. В средата на развълнуваната тълпа бяха лорд-стюардът, епископът на Глазгоу, Уилям Уолъс и Робърт Брус. Бяха се събрали, за да решават бъдещето на тяхното кралство, по което, изглежда, между тях нямаше никакво съгласие.
— Никой не може да отрече направеното от сър Уилям. Няма лорд или барон, или епископ, който да е направил толкова много за това кралство! — извиси се над останалите гневният глас на Уишарт. — Той има правото да остане пазител на Шотландия!
Няколко души заговориха едновременно в отговор.
Най-силен беше гласът на Джеймс Стюарт.
— Никой не отрича това, Ваше преосвещенство, но обстоятелствата се промениха и аз смятам, че трябва да погледнем в друга посока.
Джон от Атъл и Александър Ситън побързаха да изразят съгласието си.
Застанал до облечените си в черно рицари, граф Малкълм от Ленъкс прибави и своето мнение:
— След смъртта на Александър имахме шестима настойници. Подобно разпределяне на властта със сигурност ще е по-разумно, отколкото едноличната власт.
— Нали Съветът на дванадесетте беше тъкмо такова разпределяне на властта? — подхвърли Гилбърт де ла Хей. — В крайна сметка ползата ни от това не беше голяма.
Нийл Камбъл, който като Хей беше твърд съюзник на Уолъс, решително го подкрепи.
Робърт погледна Уилям Уолъс, застанал сред разгорещената тълпа. Голите му до раменете мускулести ръце бяха нашарени от белези от рани, получени при Фолкърк. Един белег, може би от кос удар от меч, минаваше като назъбена червена линия през лицето му от веждата до горната устна. Робърт си каза, че младият мъж изглеждаше уморен не толкова телом, колкото духом.
— Сега не е време за смяна на водача — изрева Грей, друг от командирите на Уолъс. — Трябва да обединим силите си, а не да ги разединяваме. Англичаните ще се върнат, за да довършат това, което започнаха. Трябва да сме готови за тях.