Страхът на мъдреца (Част II)
- Автор: Ротфусс Патрик
- Серия: Хрониките на Кралеубиеца #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-725-1
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Страхът на мъдреца (Част II)». Краткое содержание книги:
Поколебах се. Сега, когато Мелуан беше тук, не бях сигурен какъв подход да избера, за да разкрия случилото се. Бях планирал да говоря с Алверон насаме.
— Наистина е така, ваша милост. Те са избити.
Той не се изненада.
— И аз това си помислих. Такива неща са неприятни, но се случват от време на време.
— Бих била много доволна да се случваха по-често — вметна Мелуан и очите й проблеснаха.
— Имаш ли някаква представа кой ги е убил? — попита маерът.
— Може и така да се каже, ваша милост.
Той повдигна вежди очаквателно.
— Слушам те тогава.
— Аз го направих.
— Какво си направил?
— Убих мъжете, които носеха тази заповед, ваша милост.
— Какво? — Той замръзна на стола си.
— Бяха отвлекли две момичета от един град, през който бяха минали. — Направих пауза, търсейки деликатен начин да разкажа случилото се пред Мелуан. — Момичетата бяха съвсем млади, ваша милост, и тези мъже не са били мили с тях.
При тези думи изражението на Мелуан, което вече беше сурово, стана студено като лед. Но преди да успее да каже каквото и да е, Алверон невярващо попита:
— И ти самоволно реши да ги убиеш? Цяла трупа артисти, на които съм дал позволително? — Той разтри челото си. — Колко души бяха?
— Девет.
— Мили боже…
— Мисля, че е постъпил правилно — разпалено се намеси Мелуан. — Предлагам да му дадем двайсет гвардейци и да позволим да стори същото с всяка шайка Рух, която открие по земите ни.
— Скъпа моя — каза маерът с твърда нотка в гласа, — и аз като теб не ги харесвам, но законът си е закон. Когато…
— Законът е такъв, какъвто ти го направиш — прекъсна го тя. — Този мъж ти е направил благородна услуга. Трябва да му дадеш имение и титла и да го направиш част от своя съвет.
— Той е убил деветима мои поданици — строго изтъкна Алверон. — Когато хората нарушават закона, това води до анархия. Ако между другото бях научил за това, щях да го обеся като разбойник.
— Той е убил деветима изнасилвачи Рух. Девет мъже Рух по-малко на света е услуга за всички нас. — Мелуан ме погледна. — Аз мисля, че онова, което си сторил, е било правилно и необходимо.
Похвалата й, която не беше на място, само разпали гнева ми.
— Не всички бяха мъже, милейди — казах й аз.
При тази забележка Мелуан леко пребледня.
— За бога, човече! — Алверон разтри лицето си с ръка. — Честността ти реже като брадва.
— И трябва да спомена — сериозно продължих аз, — че моля и двама ви за извинение, защото хората, които избих, не бяха от Едема Рух. Те дори не бяха истинска трупа.
Маерът уморено поклати глава и почука с пръст по заповедта пред него.
— Тук пише друго — че са били трупа и че са от Едема Рух.
— Заповедта е била открадната, ваша милост. Хората, които срещнах по пътя, бяха избили членовете на трупа на Рух и се бяха престорили на тях.
— Изглеждаш доста убеден в думите си. — Той ме изгледа с любопитство.
— Един от тях ми го каза, ваша милост. Той призна, че само са се правели на трупа. Престрували са се, че са от Рух.
Мелуан изглеждаше така, сякаш не можеше да реши дали тази мисъл я обърква или отвращава.
— Кой би пожелал да се преструва на тях?
Алверон кимна.
— Съпругата ми е права — съгласи се той. — Струва ми се по-вероятно да са те излъгали. Кой би казал нещо такова? Кой би признал доброволно, че е от Едема Рух?
Почувствах как лицето ми пламна при тези думи и внезапно се засрамих, че бях крил своя произход през цялото това време.
— Не се съмнявам, че вашата истинска трупа са били Едема Рух, ваша милост. Но хората, които убих, не бяха. Никой Рух не би сторил нещата, които те бяха направили.
Очите на Мелуан проблеснаха яростно.
— Ти не ги познаваш.
— Милейди, мисля, че ги познавам доста добре — възразих аз и я погледнах в очите.
— Но защо? — попита Алверон. — Кой човек, който е с всичкия си, би искал да се представя за Едема Рух?