Денят след утре
- Автор: Фолсъм Алън
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-19-Х
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Денят след утре». Краткое содержание книги:
Нищо нямаше да бъде пропуснато — франкфуртската полиция щеше да претърси града къща по къща, летището щеше да остане под наблюдение още няколко дни, влаковете и автобусите щяха да бъдат проверявани най-внимателно. Но интуицията подсказваше на Ремер, че Фон Холден е отпътувал с един от онези шестнайсет влака, потеглили преди гарата да бъде блокирана.
— Какво казаха за жената? — тревожно запита Озбърн, като си проби път през свидетелите.
— Описанията им не съвпадат — тихо каза Ремер. — Може да е госпожица Монере, може и да не е тя.
— Хей! Този човек ги е видял! — извика един униформен полицай, влачейки през тълпата мършав негър с бяла престилка.
Ремер бързо се завъртя.
— Видяхте ли ги?
— Да, господине — отвърна негърът, без да надигне глава.
— Около седем и половина е сервирал кафе на жената — добави полицаят, който стърчеше с две глави над изплашения негър.
— Защо не казахте веднага? — запита Ремер.
— Той е от Мозамбик. Наскоро го пребиха някакви хулигани и сега се страхува от всички бели.
— Слушай — кротко изрече Ремер. — Никой няма да те бие. Просто кажи какво си видял.
Негърът го погледна и отново наведе глава.
— Мъж поръчал кафе за жена — отговори той на развален немски. — Тя много хубав, много изплашен. Ръце трепери, едвам пие кафе. Той отива, връща с вестник. Показва на жена. После двамата излиза…
— Накъде тръгнаха?
— Натам, на влак.
— Кой влак?
Негърът кимна към два съседни коловоза и сви рамене.
— Натам или натам. Не помни. Не гледал подир тях.
Внезапно Озбърн не издържа и сграбчи негъра за раменете.
— Как изглеждаше жената?
— По-кротко, докторе — обади се Ремер.
— Питайте го каква коса е имала! Питайте!
Ремер преведе на немски.
Негърът леко се усмихна и вдигна ръка към косата си.
— Schwarz.
— Боже Господи! — възкликна Озбърн.
Знаеше какво означава тази дума. Черна. Като косата на Вера.
— Да вървим — каза Ремер и го дръпна през тълпата.
След малко двамата нахълтаха в кабинета на началник-гарата. Ремер погледна часовника. Беше 8:47.
— Кои влакове са потеглили от коловози С-3 и С-4 от 7:20 до 7:45? — кресна Ремер на слисания железничар. — Mach schnell!64
Човекът се изправи пред голямата железопътна карта на Европа и започна да изрежда с точността на компютър:
— Коловоз С-3… Експрес за Женева. Пристига в 14:06 с прехвърляне в Базел. Коловоз С-4. Бърз влак за Страсбург. Пристига в 10:37 с прехвърляне в Офенбург.
Ремер се навъси.
— Швейцария или Франция. И в двата случая напускат страната. По кое време пристигат влаковете в Базел и Офенбург?
В следващите няколко минути Ремер окупира кабинета и предупреди по телефона германската полиция в Офенбург, френската полиция в Страсбург и швейцарската полиция в Базел и Женева. В Базел и Офенбург всички слизащи пътници щяха да бъдат грижливо проверени, а в същото време на влаковете щяха да се качат групи цивилни полицаи. Ако Фон Холден и жената се опитаха да слязат на някоя от междинните гари, щяха да бъдат обкръжени и арестувани. Ако останеха във влака, рано или късно щяха да бъдат открити.
Когато Ремер остави слушалката, Озбърн пристъпи към него.
64
По-бързо! (нем.), бел. авт.