Денят след утре

— Да не би да намеквате, че тя е била жената с Фон Холден? — гневно запита Озбърн.

— Нищо не намеквам, просто ви съобщавам фактите. Смятам, че при сегашните обстоятелства трябва да знаете.

— Значи са я освободили, но никой не знае какво е станало след това.

Ремер мълчаливо поклати глава.

— Ремер… какво става, по дяволите?

— И аз това бих искал да знам.

Трима свидетели бяха забелязали мъж и жена да слизат от берлинския влак малко след пристигането във Франкфурт. Двойката прекосила перона и влязла в чакалнята. По-нататък мненията на свидетелите се разминаваха. В едно обаче бяха единодушни — че мъжът е този от снимката и че е носил на рамо някаква голяма чанта.

По фактите и свидетелските показания мрачните франкфуртски полицаи възстановиха картината на престъплението. Тримата им колеги бяха посрещнали влака в 7:04. Пет-шест минути по-късно някой ги бе застрелял от купето, в което пътуваше издирваният Фон Холден. Труповете бяха открити в 7:18 от италиански бизнесмен, напускащ съседното купе. Човекът бе чул разговор в коридора, но не и изстрели, което подсказваше, че убиецът е използвал пистолет със заглушител. В 7:25 бе пристигнал първият полицейски патрул. В 7:45 районът беше блокиран. През следващите три часа бяха проверени всички пътници, напускащи гарата с влак, автобус, такси или пеш.

Ремер бе приел обаждането в 7:34. В 8:10 двамата с Озбърн пристигнаха на гарата.

Най-напред Ремер обсъди подробно произшествието с франкфуртските полицаи, след това лично разпита свидетелите. Озбърн слушаше внимателно и се мъчеше да разбере за какво става дума. Но не схвана почти нищо. Както му бе казал Ремер още по пътя, всичко беше въпрос на логика. Като важен транспортен възел, Франкфурт навярно беше само междинен пункт, а не крайна цел на Фон Холден. Летището се намираше само на десет километра от гарата и дотам имаше пряка линия на метрото. Но по всичко личеше, че Фон Холден е бил изненадан от полицаите, иначе би слязъл на някоя от предишните спирки. Убийството го е поставило в отчаяно положение. Едва ли би поел риска да потърси самолет, особено във Франкфурт. Следователно са му останали две възможности. Да се укрие в града за известно време, или незабавно да избяга. Самото бягство би могло да стане по три начина: с автобус, кола или влак. Ако не бе откраднал кола, този вариант отпадаше, защото в бюрата за наемане на автомобили щяха непременно да си спомнят за него. Оставаха две възможности — автобус или влак. Тук вече полицията заставаше пред сериозен проблем, защото Франкфурт имаше автобусна връзка с над двеста градове в Европа. Дори при внимателно претърсване на автобусите не беше изключено двойката да се е изплъзнала. Същото се отнасяше и до влаковете. Проверките бяха започнали едва след блокирането на гарата в 7:45. През трийсетте минути от 7:15 до 7:45 бяха потеглили шестнайсет влака. Автобусните билети се закупуваха предварително и нито един от касиерите не си спомняше за човек с външността на Фон Холден. Но с влаковете не беше така. Пътниците често си купуваха билет от кондуктора след потеглянето.