Вещицата [bg]

Хелен сви рамене.

— Неа често излизаше да си играе сутрин. Реших, че са я оставили да тича навън след закуска.

— И какво стана? — подкани я предпазливо Патрик.

— Искаше да отидем в обора. Там имаше котка, сиво коте, което се въртеше в краката ни. Неа каза, че иска да ми покаже плевника. Попитах я дали наистина й е разрешено да ходи горе и тя каза „да“. Качи се първа по стълбата, а аз я последвах. И после…

Тя отпи от кафето и остави внимателно чаша, сякаш бе от крехък порцелан.

— Обърнах й гръб… Само за секунда… Трябва да е паднала. Чух само кратък писък, после удар. Погледнах надолу и тя просто лежеше на пода. Очите й бяха отворени, а от главата й течеше кръв. Разбрах, че е мъртва. Както трийсет години по-рано разбрах, че Стела е умряла, когато камъкът я уцели по главата. Паникьосах се…

— Защо я премести? — попита Патрик.

— Аз… не знам… — Хелен поклати глава, а ръцете й потрепериха леко. — Пред очите ми се появи Стела. До езерото. Аз… исках да отнеса момичето при нея. И исках да залича всички следи, които водят към мен. Сега имам син. Сам се нуждае от мен. Не можех… не мога…

Очите й се насълзиха и тя примигна, а ръцете й се разтрепериха още по-силно. Патрик се бореше със съчувствието, което го обзе. Не разбираше какво става. Не искаше да я съжалява, но нямаше избор.

— Значи, си разчистила след себе си?

Хелен кимна.

— Отнесох я до езерото. Съблякох я, измих тялото й и я напъхах под ствола. Беше много горещо и не се притеснявах, че ще измръзне…

Тя замълча, щом осъзна колко нелогична е тази мисъл. Стисна здраво чашата кафе и продължи:

— Останах до езерото дълго време, но накрая се прибрах и взех каквото ми бе необходимо, за да почистя обора. Видях колата на Ева да потегля нанякъде, така че можех да работя необезпокоявано.

Патрик кимна.

— Намерихме шоколад в стомаха на Неа. От вафла. А в дома й нямаше такива.

Хелен преглътна.

— Да, взе я от мен. Видя ме да ям вафла „Кекс“, когато се появи на двора, и поиска да си отхапе.

— Открихме опаковката в обора — каза Патрик.

Хелен кимна.

— Да, аз й дадох вафлата.

— Къде бяхте, когато Неа я изяде? Долу в обора или горе в плевника?

Хелен се замисли. После поклати глава.

— Не знам. Не си спомням. Знам само, че й дадох вафла.

— Окей — каза Патрик и хвърли поглед към Паула. — Мисля да спрем за малко, после ще продължим.

— Окей — отвърна Хелен.

— Искаш ли нещо? — попита я Паула, когато се изправи.