Капан за сънища
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #44
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Капан за сънища». Краткое содержание книги:
Минават години, пътищата им се разделят. Свързват ги само приятелят от детинство — слабоумният Дудитс, когото навремето са спасили от банда садистични грубияни, и ежегодните ловни експедиции до Бърлогата — усамотена хижа в местността Джеферсън Тракт сред горите на Мейн.
Както обикновено Хенри, Джоунси, Бобъра и Пит с нетърпение очакват поредната си среща, но последвалите събития ще се окажат фатални и за четиримата. Кошмарът започва, когато по време на снежна буря приютяват в Бърлогата непознат ловец. Той твърди, че се е изгубил в гората, ала поведението и видът му са необичайни — зъбите му са изпадали, по лицето му се забелязва червеникав мъх, несвързано бръщолеви за странни светлини в небето.
Оказва се, че в Джеферсън Тракт се е приземил космически кораб на извънземни, разпространяващи телепатия и червеникавозлатиста плесен, която убива земните жители.
Районът е изолиран, правителството изпраща отряд командоси-главорези, чиято задача е да унищожат както нашествениците, така и хората и животните, прихванали космическата зараза.
Четиримата приятели са принудени да се борят за живота си, влизайки в битка със същество от друг свят. Единственият им шанс за оцеляване е скрит в миналото им… и в капана за сънища.
Джоунси се изсмя — действително се изсмя. Господин Сив се закова на място до контейнера за боклук.
Правилата се промениха, приятелю. Те се отбиха да вземат Дудитс, а Дудитс вижда Дирята.
— Не знам какво означава това.
Разбира се, че знаеш, задник такъв.
— Престани да ме наричаш така! — тросна се Сив.
Може и да престана, стига да не се държиш с мен като с тъпак.
Господин Сив отново закрачи — да, зад ъгъла наистина бяха паркирани няколко коли, нагъсто скупчени една до друга, все стари и очукани.
Дудитс вижда Дирята.
Прекрасно знаеше какво означава това — онзи, дето се казваше Пит, притежаваше същото умение, същия талант, макар че при него едва ли се проявяваше толкова ярко както у този смущаващ субект Дудитс.
На господин Сив никак не му допадаше идеята да оставя следи, които Дудитс вижда, но разполагаше с информация, за която Джоунси не знаеше. Според Пърли, Хенри, Оуен и Дудитс се намираха само на двайсет и пет километра южно от местонахождението на самия Пърли. Ако това е вярно, Хенри и Оуен са на седемдесет километра оттук, някъде между Пийтсфийлд и Уотървил. Господин Сив не бе съгласен, че това е „дишане във врата“.
Но все пак не биваше да се бави.
Задната врата на ресторанта беше отворена. От заведението излезе младеж с бели дрехи — „готварска престилка“, съгласно картотеката на Джоунси — който мъкнеше две големи торби с боклук и очевидно се бе запътил към контейнерите. Младежът се казваше Джон, но приятелите го наричаха Буч. Сигурно би било приятно да го убие, но Буч изглеждаше значително по-силен от Джоунси, освен това беше и по-млад и вероятно по-бърз. Пък и убийството имаше неприятни странични ефекти, най-неприятният от които бе колко бързо откраднатите автомобили стават неизползваеми.
Здрасти, Буч.
Буч спря и тревожно го изгледа.
Коя е твоята кола?
Всъщност не беше негова, а на майка му, което беше добре. Таратайката на самия Буч беше в гаража, акумулаторът беше изтощен. Беше взел колата на майка си — субару автоматик. Както би казал Джоунси, господин Сив пак бе хвърлил седмица.
Буч безропотно му връчи ключовете. Още беше нащрек („с блеснали очи и настръхнала козинка“ по думите на Джоунси, макар че Сивият не забелязваше младият готвач да има опашка), но съзнанието му сякаш се бе изпарило. „Напуснало е доброволно“ — рече си Джоунси.
После няма да помниш нищо — нареди господин Сив.
— Няма — съгласи се младежът.
А сега се захващай за работа.
— Разбира се. — Буч взе торбите с боклука и закрачи към контейнерите за смет. До края на работната смяна, когато установи, че колата на майка му е изчезнала, вероятно всичко щеше да е свършило.
Господин Сив отключи червеното субару и седна зад волана. На седалката намери половин пликче чипс. Лакомо запоглъща хрупкавите картофки и подкара колата към снегорина. Накрая облиза пръстите на Джоунси. Мазно. Вкусно. Като бекона. Качи кучето в новата си кола. Пут минути по-късно вече пътуваше по магистралата.
На юг, на юг и все на юг.
2
В мрака отекват викове, музика и смях; във въздуха се носи миризма на наденички на скара, шоколад и печени фъстъци; небето пламти в пъстри огньове. Всичко се слива в едно и придобива отчетлив образ, който сякаш носи автографа на самото лято — рок-енд-рол парчето, което гърми от високоговорителите, монтирани в Строфърд Парк специално за случая:
Изведнъж излиза най-високият каубой на света — под пламналото небе над насъбралото се множество се извисява триметров Пекос Бил50, омацаните със сладолед дечица зяпват и се кокорят от изумление, а родителите се смеят и ги качват на раменете си, за да виждат по-добре. Пекос Бил размахва шапка и развява знаме с надпис „ДНИ НА ДЕРИ 1981 г.“.
— Аак оой тооо иисоо? — пита Дудитс.
Стиска син захарен памук, но съвсем е забравил за него и като тригодишен хлапак с искрена почуда се взира в каубоя на кокилите под озареното от фойерверките небе. От едната му страна стоят Пит и Джоунси, от другата Хенри и Бобъра. След каубоя крачи цяла свита весталки (някои от които действително бяха девици, дори в далечното 1981 лето Господне), размахваха батоните, които покориха Запада.
— Не знам как е толкова висок, Дудс — смее се Пит. Дръпва късче захарен памук от синята гранка в ръката на Дудитс и го пъхва в зяпналата му уста. — Сигурно е вълшебство.
50
Герой от американския фолклор, каубой от пограничните райони, извършител на свръхчовешки подвизи, например изкопаването на реката Рио Гранде. — Б.пр.