Мъглите на Авалон (Том 2)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 2)». Краткое содержание книги:
— Дори когато не съм знаел кой съм, проклетата ми сила не ме е била изоставила. Предполагам, че съм сторил нещо някому. Губи ми се почти цяла година… Помня само откъслечни мигове, и знам как през цялото време, когато си припомних името, се стараех никой да не разбере, че съм Ланселет, за да не посрамя рицарите на Артур…
Той замълча, но и без да разказва повече, Моргана можеше да предположи колко е страдал.
— И тъй, постепенно се възстанових достатъчно, че да мога да пътувам, а Ламорак беше оставил пари, за да ми дадат дрехи и кон. Но остатъкът от тази година за мен е потънал в мрак…
Той взе парче хляб и започна да обира остатъците от рибата в чинията си. Моргана попита:
— А какво става със свещената ви мисия?
— Какво ли? И аз не знам кой знае колко — отвърна той, — но чувах тук и там какво говорят хората, докато пътувах насам. Гауейн се върнал първи в Камелот.
Моргана се усмихна.
— Той никога не се е отличавал с особена последователност.
— Освен по отношение на Артур — напомни Ланселет. — Продължава да му е по-верен от куче. А по пътя насам срещнах и Гарет.
— Милият Гарет — възкликна Моргана. — Той е най-добрият от синовете на Моргоуз! Разказа ли ти нещо?
— Каза, че му се явило видение — поде бавно Ланселет. — Прозрял, че трябва да се върне незабавно в Камелот, за да служи на своя крал и на земята си, вместо да се щура насам — натам по следите на някакви химери. Разговаряхме дълго и той се опита да ме убеди да престана да търся Граала и да се върна с него в кралския двор.
— Чудя се как не е успял да те убеди — отбеляза Моргана. Ланселет се усмихна.
— Аз също се чудя на себе си, братовчедке. Но все пак му обещах да се върна колкото е възможно по-скоро. — Той стана изведнъж сериозен. — Гарет ми разказа, че Мордред сега е неотстъпно до Артур. Когато отказах да се върна веднага в двора, Гарет ми каза, че най-доброто, което бих могъл да сторя за Артур, било да намеря Галахад и да му кажа да се прибира незабавно. Каза още, че няма вяра на Мордред, и го безпокояло голямото влияние, което имал над Артур… Съжалявам, че говоря така за сина ти, Моргана.
Моргана отвърна:
— На времето Мордред ми каза, че Галахад няма да доживее да наследи трона на Артур… Но същевременно се закле пред мен, и то с клетва, която според мен не би посмял да наруши, че той няма да има пръст в смъртта на братовчед си.
Ланселет бе явно обезпокоен.
— Много опасности дебнат всеки, който тръгне по следите на Граала. Дано даде Бог да открия Галахад, преди да е станал жертва на някоя от тях!
Възцари се мълчание. Моргана мислеше: „В сърцето си винаги съм знаела — ето защо Мордред отказа да тръгне заедно с всички!“ Внезапно разбра: отдавна бе престанала да вярва, че синът й, Гуидиън — Мордред, ще стане крал и ще управлява от името на Авалон. Зачуди се откога всъщност се е примирила с истината. Може би още от мига, когато загина Аколон, а Богинята не пожела да защити избраниците си.
„Галахад ще бъде крал, и той ще управлява като убеден християнин. А това може би означава, че той ще убие Гуидиън. Каква е съдбата на Краля-елен, когато младият елен възмъжее?“
Но ако дните на Авалон наистина отиваха към своя край, то и Галахад щеше да поеме трона си с мир и не би посегнал да убива съперника си.
Ланселет остави настрани последния залък хляб с мед и се загледа някъде отвъд нея, към един от ъглите на стаята.
— Това не е ли арфата на Вивиан?
— Да — отвърна Моргана. — Оставих моята в Тинтагел. А тази, предполагам, ти се полага по наследство. Ако искаш да я вземеш, тя е твоя.
— Аз не свиря вече, Моргана. Не изпитвам нужда от музика. Арфата по право трябва да принадлежи на теб, както и всичко останало, което някога е било на майка ми.
Моргана дочу, сякаш отдалеч, някогашните му думи, които бяха разкъсали сърцето й: „Иска ми се да не приличаше толкова на майка ми, Моргана!“ Сега споменът не й причиняваше болка, дори можеше да намери някаква утеха в него — Вивиан не бе изчезнала без следа от този свят, щом нещо от нея живееше в Моргана. Ланселет поде, запъвайки се:
— Сега останахме толкова малко… Толкова малко сме ние, които помним някогашните дни в Керлиън, пък дори и в Камелот — началото…