Мъглите на Авалон (Том 2)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 2)». Краткое содержание книги:
„Кевин е страдал през целия си живот. Не искам да добавям към съдбата му нещо повече от смъртта.“
Светкавица раздра небето. Моргана се разтърсваше от тръпки — може би просто бе застудяло от внезапно нахлулия бурен вятър?
„Тъй си отива последният Мерлин Британски — с бурята, която се разразява над Авалон“.
Тя се обърна към Ниниан.
— Върви. Внимавай заповедта ми да бъде изпълнена точно. Нека го убият с един удар, и да внимават тялото му да не остане над земята дори час. — Тя забеляза погледа, който й отправи по-младата жена. Дали всички знаеха, че двамата с Кевин са били любовници? Но Ниниан само попита:
— А ти?
— Аз ще отида при Нимю. Тя има нужда от мен.
Но Нимю не беше в стаята си в Дома на девиците. Не можаха да я открият никъде в сградата. Моргана притича през двора в проливния дъжд, но не можа да я открие и в малката, самотна къщичка, където някога бе живяла заедно с Рейвън. Не беше и в храма, а една от жриците каза на Моргана, че Нимю е отказала да се храни, отказала бе и предложеното й вино, дори не бе пожелала да се изкъпе. Ужасно предчувствие се надигаше в Моргана и се усилваше с всяка нова светкавица. Бурята ставаше все по-яростна, вилнееше навън, но Повелителката на Езерото извика всички прислужници и нареди да търсят момичето под дърво и камък. Но още преди да тръгнат, се появи Ниниан. Лицето й беше бяло като платно. Водеше със себе си стражите, които бяха натоварени да умъртвят Кевин съгласно заповедите на Моргана.
— Какво се е случило? — попита студено Моргана. — Защо не е изпълнена присъдата?
— Той бе убит с един удар, Повелителко на езерото — прошепна Ниниан, — но в мига, когато ударът бе нанесен, от небето падна гръм и разцепи големия дъб на две. Огромна цепнатина зее в свещеното дърво — от земята до небето…
Моргана имаше чувството, че стоманена халка стяга гърлото й. „В това, че по време на бурята е паднал гръм, няма нищо необичайно. Освен че гърмът удря винаги на най-високото място. Но това, че свещеният дъб се разцепи на две в мига, когато Кевин предсказа края на Авалон…“
Тя потръпна отново и обгърна здраво с ръце тялото си под наметката, та околните да не забележат, че трепери. Как би могла да отклони това знамение — защото случилото се със сигурност беше знамение — как да попречи на хората да разберат, че то може да предсказва края на Свещения остров?
— Боговете сами посочиха мястото, където ще почиват останките на предателя. Положете тялото му в разцепения дъб…
Хората се поклониха и тръгнаха да изпълнят заповедта й. Навън дъждът плющеше с все сила, гръмотевици тресяха въздуха, а Моргана едва сега осъзна, че е забравила за търсенето на Нимю. Но й се стори, че чу глас, който каза: „Сега е вече късно“.
Откриха тялото й по пладне, когато бурята утихна и слънцето разкъса облаците. Мъртвата лежеше сред тръстиките на брега на езерото. Дългата й коса се стелеше като водорасли около нея. Съсипана от скръб, Моргана не можа да не помисли, че все пак Кевин не е бил сам, когато е преминал дверите на смъртта и се е отправил към царството на сенките.
12
В мрачните дни след смъртта на Кевин, Моргана нерядко си казваше, че сега вече самата Богиня е пожелала да унищожи братството на рицарите на Кръглата маса. Но ако това бе наистина тъй, защо трябваше да разруши и Авалон?
„Вече старея. Рейвън е мъртва, мъртва е и Нимю, а тя трябваше да стане Езерна повелителка след мен. Богинята не посочи друга пророчица. Кевин е погребан в свещения дъб. Какво ще стане с Авалон?“
Струваше й се, че световете отново се разместват. Светът отвъд мъглите се движеше все по-бързо. Никой, освен нея самата и една-две от най-възрастните жрици не можеше вече да повдига завесата на мъглите, а нямаше и причини да опитват да го сторят. Често, когато Моргана се разхождаше из острова, не виждаше ни слънце, ни луна на небосвода — тогава разбираше, че неволно се е озовала отново в царството на феите; но самите обитатели на това царство виждаше рядко, като надзъртаха между дърветата, а царицата на феите не видя никога вече.
Чудеше се дали Богинята не ги е изоставила. Някои от по-младите обитателки на Дома на девиците бяха напуснали Авалон, бяха се отправили по свой избор към външния свят, други пък бяха отишли при феите и останаха там.
„За последен път Богинята слезе сред простосмъртните, когато взе Граала в тронната зала на Артур в Камелот“, казваше си Моргана, но веднага се запитваше объркано дали наистина Богинята е взела свещената чаша, или те двете с Рейвън са съумели да постигнат съвършената илюзия?
„Призовах Богинята и я намерих в душата си“.
Моргана знаеше, че никога вече няма да търси утеха или съвет отвън; можеше да гледа само навътре в себе си. Нямаше вече жрици, пророчици, друиди и мъдри съветници, от които да търси помощ; и самата Богиня бе закрила лицето си; останала бе Моргана — беше сама и не знаеше по кой път да поеме. Понякога, по силата на дългогодишния навик, се опитваше да призове Богинята, да потърси образа й, да поиска съвет — но или не виждаше нищо, или пред очите й се изправяше Игрейн — но не възрастната, болнава вдовица на Утър, а красивата млада майка, тази, която първа постави бремето на живота на крехките й детски рамене, която й нареди да се грижи за Артур, Майката, която я повери на грижите на Вивиан. Много рядко успяваше да види и лицето на Вивиан — която я прати да сподели постелята на Рогатия Бог, и на Рейвън, която стоя редом с нея в мига на божественото прозрение.