Диамантената ера

— Какво целяхте с идването си тук?

— Да получа дванайсетия ключ.

— Нещо друго?

— Да науча за Магьосник 0,2.

— О.

— Да открия дали в действителност е Тюрингова машина.

— Е, получихте отговора си. Магьосник 0,2 със сигурност е Тюрингова машина — най-мощната, която някога е създавана.

— А Отвъдната земя?

— Цялата е израснала от семена. Семена, които изобретих аз.

— И следователно също е Тюрингов механизъм, така ли? Контролиран от Магьосник 0,2?

— Не — отвърна крал Койот. — Управляван от Магьосник 0,2. Контролиран от мен.

— Но съобщенията на пазара на шифровчиците контролират всички събития в Отвъдната земя, нали?

— Вие сте изключително проницателна, принцесо Нел.

— Тези съобщения са идвали при Магьосника — просто поредната Тюрингова машина.

— Отворете олтара — каза крал Койот и посочи към голяма месингова плоча с ключалка по средата.

Принцеса Нел я отключи с ключа си и кралят отвори капака на олтара. Вътре имаше две малки машини, едната за четене на лентите, другата за писане по тях.

— Последвайте ме — махна с ръка крал Койот и отвори капак в пода зад олтара.

Принцеса Нел го последва по спирална стълба до малка стая. Свързващите лостове от олтара стигаха до малък пулт.

— Магьосник дори не е свързан с олтара! Той не прави нищо! — възкликна принцеса Нел.

— О, Магьосник прави много неща. Помага ми да следя събитията, прави изчисления и така нататък. Но цялата работа на сцената горе е само заради външния блясък — само за да впечатлява посетителите. Когато от пазара на шифровчиците пристигне съобщение, аз лично го чета и му отговарям.