Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
— Тя водопроводчик ли е? — попита Горнт. Американецът се изсмя.
— По дяволите, не, но много добре се оправя с всички проблеми по къщата.
— Моля да ме извините, трябва да се видя с треньора си. — Горнт кимна към другите и тръгна с думите: — Доналд, може ли за момент? Искам да се разберем за събота.
— Разбира се, само за момент, мистър Билтмън.
— Разбира се. Казвай ми Чък. Приятен ден.
Макбрайд се изравни с Горнт. Когато се отдалечиха той каза:
— Ти, предполагам, не гледаш сериозно на предложението, да бъде приет за член на клуба с право на глас?
— Виж, защо не. — Макбрайд гледаше сконфузено. — Сега за първи път голяма американска компания иска да инвестира в Хонконг. Той ще ни бъде много необходим.
— Това не е причина да му се дава възможност да влезе тук, нали? Направи го член без право на глас. Тогава ще може да идва на платформата за членове. И ако искаш да го каниш в твоята ложа, това ще си е твоя работа. Но гласуващ член? Боже Господи, той предполагам ще си закачи знамето на „Суперфудс“, като реклама по време на състезанието!
— Той е нов и губи почва под краката си, Куилън. Сигурен съм, че ще се научи. Той е свестен, независимо, че прави гафове. Добре е поставен и…
— Откога парите са „Сезам отвори се“ за „Търф клъб“? Господи милостиви, Доналд, ако е така, всяко парвеню, което направи удар на борсата или с хазарт ще може да ни помете. Няма да остане място да се обърнем.
— Не мога да се съглася. Вероятно трябва да увеличим броя на гласуващите членове.
— Не. Абсолютно не. Разбира се вие, управителите може да направите, каквото решите, но предлагам да го обмислите.
Горнт беше от гласуващите членове, но още не член на управителния съвет. Двестате души с право на глас избираха ежегодно, чрез тайно гласуване, дванадесет управители на клуба. Всяка година името на Горнт беше включвано в открития списък с кандидатите за управители и всяка година не успяваше да набере необходимия брой. Повечето управители автоматически подновяваха участието си.
— Добре тогава — каза Макбрайд, когато се поставя името му за гласуване ще спомена твоето становище.
Горнт хитро се подсмихна:
— Това ще е равносилно на осигурено избиране.
Макбрайд се засмя.
— Не си прав, Куилън, не за този път. Паг ме помоли да го представя наоколо. Трябва да ти призная, че всеки път обърква конците. Представих го на Пол Хавъргил и Билтмън — моментално започна да сравнява банковата процедура тук и в Щатите и не благоприятно за тях разбира се. И с тай-пан… — Макбрайд сбърчи посивелите си вежди — той каза, че наистина се радва да се запознае с него, защото е искал да научи за Хег Струан и Дърк Струан и всичките други пирати и контрабандисти на опиум от неговото минало! — Той въздъхна. — Йан и Пол със сигурност ще гласуват с черно топче за него, така че няма защо да се притесняваш. Наистина не разбирам, защо Паг продава на тях.
— Защото той не е като баща си. Откакто старият сър Томас умря, в „Дженеръл сторис“ спят. Въпреки това, лично Паг прави 6 милиона и си осигурява петгодишен ненарушим договор — така ще се ползва само от благоприятната част, а ще си спести главоболията. Иска да се оттегли на почивка в Англия, Ъскот и всичко останало.
— Това е много добра сделка за Паг! — Макбрайд стана загрижен. — Куилън, петият рейс — интересът към него е неимоверен. Страхувам се, че ще има намеса. Имаме намерение да засилим надзора върху всички коне. Говори се за…
— За допинг?
— Да.
— Винаги има такива слухове и винаги някой ще се опитва. Мисля, че управителният съвет се справя много добре.
— Членовете на управителния съвет се съгласиха миналата вечер да учредят ново изискване: в бъдеще ще имаме задължителен химически анализ, преди и след всяко състезание, както го правят навсякъде по големите трекове в Англия и Америка.
— Ще успеете ли да го организирате до събота?
— Доктор Менг, патологът на полицията, се съгласи да отговаря за това — докато намерим експерт.
— Идеята е хубава — каза Горнт. Макбрайд въздъхна.
— Да, но Всемогъщият Дракон никак не подхожда на Местния Змей. — Той се обърна и излезе.
Горнт се поколеба, после отиде при треньора си, който бе застанал до Пайлът Фиш и говореше с жокея, също австралиец на име Блу Уайт. Блу Уайт привидно се занимаваше с едно от корабните подразделения на Горнт — титла за прикриване на аматьорския му статус.