Разединени равнини
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разединени равнини». Краткое содержание книги:
Колегиумските занаятчии бяха свършили чудесна работа на времето, защото стената още стоеше, макар че колко дълго щеше да издържи? Пред очите му зидарията се нагъна като платно на лек вятър под напора на последната експлозия.
Векианската артилерия не млъкваше и Кимон видя как огромни каменни блокове се откъсват, падат на улиците и се разбиват на парчета недалеч от неговите хора.
— Ставайте, проклети да сте! — ревна им той и нещо в гласа му изглежда най-сетне стигна до тях. Бяха твърде нагъсто, бяха уплашени, ужасени дори. Нови камъни падаха от стената, но Кимон закрачи пред тях с щит в лявата ръка и оголен меч в дясната.
— Чуйте ме! — извика той. — Стената ще падне, но това беше неизбежно. Ти, момче! — Кимон посочи към младежа, дотичал със съобщението преди малко, сега прежълтял от страх. — Тичай при другите стени и събери хора с материал за затваряне на пробойната. Тръгвай! — Момчето хукна презглава и Кимон се обърна да изгледа кръвнишки останалите. — Вие обаче ще останете тук с мен, а онези векиански копеленца отвън ще стъпят всеки момент във вашия град, разбирате ли? Ще пробият отвор в стената с оръдията си и ще се изсипят през отвора — войници с по-добри доспехи от вашите, по-добре обучени от вас. Какво ще направите? Ще ги задържите при стената, ето какво. Ще им попречите да влязат в родния ви град. Разбирате ли? Не в моя град. Аз съм кесианец и за нищо на света не бих защитавал друг град, друг освен Колегиум, вашия град, а единствените хора тук, които могат да го опазят, сте вие! Вие, мъжете и жените, които стоите пред мен сега!
Чу силен трясък зад себе си, по-силен от досегашните, видя отражението му в раздвижването сред подчинените си войници… видя и че Стенуолд Трудан държи арбалет за многократна стрелба в ръцете си с изпъната докрай тетива.
— Когато преминат през стената — изрева Кимон, — най-напред ще стрелят с арбалетите, за да си разчистят пътя. Искам щитоносците да минат напред, всеки с що-годе голям щит. Арбалетчиците — зад тях. Майстор Трудан ще прецени кога да стреля, вие ще се водите по него. Ще има купове с отломки от стената. Векианците ще трябва да минат през тях. За вас отломките няма да са пречка, а предимство, от което да се възползвате.
Плъзна поглед по хората пред себе си и видя мъже от градската стража, занаятчии, дюкянджии, продавачи и търговци, докери, портиери, работници имигранти, дребни престъпници, черноборсаджии и шепа професионални наемници.
„Ще трябва да свършите работа — помисли си той, а после: — Ако командвах отряд кесиански морски пехотинци, щяхме бързо да видим сметката на онези копеленца.“
Обърна се и стената падна.
Свечеряваше се, небето тъмнееше. Векианците бяха отложили атаката си за последната минута, но артилерията им най-после си беше свършила работата. Широкомащабното отслабване на зидарията, причинено от петардите, и непрестанният обстрел с требушетите и оловните гюлета бяха отворили пробойни и сега стената се сриваше, цели блокове се къртеха, докато участъците пред и вляво от Кимон не се превърнаха в хаос от раздробена зидария.
— Напред! — ревна той на хората си и когато те не помръднаха, тръгна сам, с надеждата, че срамът ще ги подкара след него.
Катереше се по отломките, а те току хлътваха под краката му. Кимон изведнъж се уплаши, че никой не го е последвал, че е сам, но после вляво и вдясно от него се появиха щитове, сбирщина от десетина различни модела. След миг Кимон се озова на върха на купчината и видя векиански войници да се катерят към него.
— Щитове напред! — извика той и сам се прикри зад своя. Повечето около него направиха същото, но винаги имаше неколцина, които схващаха бавно или смятаха, че имат по-добра идея, и този път това се оказа фатално. Арбалетни стрели се забиха в щита му, три-четири дори го пробиха и ръбатите им върхове лъснаха като инкрустирани в дърво диаманти.
А после Стенуолд се появи иззад него, подпря арбалета си на щита му и натисна спусъка, още двайсетина арбалета стреляха едновременно с неговия, а след миг — още два пъти по толкова. Векианците се катереха по купчината отломки с вдигнати щитове, но въпреки това десетина паднаха с щръкнали от доспехите стрели, а сред арбалетчиците от втората линия жертвите бяха дори повече.
А после мравкородните се юрнаха в нова атака по разместващите се камънаци и Кимон се стегна да ги посрещне, макар сърцето му да се блъскаше в гърдите като напомняне, че е твърде стар да развява кокалите си по бойни полета.