Скитникът евреин

— Не ви вярвам, но намирам, че сте искрен. Как се казвате?

— Фарингея.

— Е добре, господин Фарингея, какво искате? Извършили сте престъпление и сте откраднали писмо, предназначено за мен, а сега се двоумите дали да ми го предадете.

— Не искам да ви го дам, защото го прочетох. То може да ми послужи.

— Прочели сте го? — каза Родин видимо смутен. — След като по такъв начин сте взели чуждото писмо, човек едва ли може да очаква от вас уважение към онова, което не е ваше. И какво научихте от писмото на господин Жозюе?

— Научих, братко, че и вие, като мен, сте син на доброто дело.

— За какво добро дело говорите? — зачуди се Родин.

— В писмото си Жозюе казва: „Послушание и сърдечност, търпение, хитрост и смелост, единство помежду ни, чието отечество е целият свят, семейство — братята от Обществото и Рим за цар“.

— Възможно е да ми е писал това, но какво заключение правите вие от тези думи?

— И нашето дело, подобно на вашето, братко, има за отечество целия свят. И то като вас има за семейство членовете си, а за царица Бохвания.

— Не познавам тази светица — каза тихо Родин.

— Тя за нас е Рим — отговори удушвачът и продължи. — Жозюе ви пише за онези участници в доброто ви дело, които са пръснати по целия свят, както нашите работят в различните земи.

— А какви са тези синове на Бохвания, господине?

— Хора решителни, смели, търпеливи, хитри, упорити, които жертват отечество, баща, майка, брат и сестра, за да възтържествува доброто дело и които считат за неприятели онези, които не са с тях.

— Струва ми се, че има нещо добро в постоянния и изключително религиозен дух на това дело — каза Родин скромно и притворно. — Само че трябва да знаем намеренията и целта.

— И ние като вас, братко, създаваме трупове.

— Трупове! — извика Родин.

— В писмото си — продължи Фарингея — Жозюе ви пише: „Най-голямата слава на нашето Общество е в това, че превръща човека в труп“10. И ние правим същото. Смъртта на хората е приятна за Бохвания.

— Но, господине — възкликна Родин — Жозюе говори за душата, за волята, за разума, които дисциплината унищожава!

— Наистина, вие унищожавате душата, а ние убиваме тялото. Подайте ръка, братко! И вие като нас сте ловци на хора.

— Повтарям ви, господине, че става дума за волята и за разума — натърти Родин.

— А какво са телата без душа и разум, ако не трупове? Съгласете се, братко, че мъртвите, които ние удушваме, не са по-бездушни от онези, които унищожава вашата дисциплина. Подайте ръка, Рим и Бохвания са сестри.

Колкото и Родин да се държеше спокойно, той наблюдаваше с ужас Фарингея, у когото бе писмото на Жозюе, в което сигурно ставаше дума за Джалма. Родин наистина мислеше, че е направил възможното младият индиец да не попадне на следващия ден в Париж, но като не знаеше връзките, които може да са имали помежду си принцът и Фарингея, той считаше метиса за много опасен човек. Но колкото и да бе неспокоен, това не му пролича. Той продължи: