Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
— Не знам дали е имал особени причини да промени плановете за пътуването си. Колкото за останалите причини, каза, че щял да даде тук няколко представления.
— Как така!
— Когато минавал през Лион, един управител на театър наел него и зверовете му за театъра в Порт-Сент-Мартен на много висока цена. Сторило му се неблагоразумно да откаже.
— Да, но с разпространението на книжките, с продажбата на броеници и икони, както и с влиянието, което навярно щеше да постигне върху набожното и недотам просветено население на юг и в Бретан, той можеше да донесе по-голяма полза, отколкото ако е в Париж.
— Той се намира долу заедно с един великан, който го придружава винаги. Като някогашен слуга на Ваше Преподобие, Морок се надява да получи честта да ви целуне ръка още тази вечер…
— Не, не… Вие знаете какво трябва да се свърши сега. Заминаха ли на улица „Свети Франц“?
— Да. Старият пазач евреин казал, че нотариусът го е предупредил. Заранта, в шест часа, зидарите ще срутят замазаната стена и за пръв път след сто и петдесет години тази къща ще се отвори.
Отец д’Егрини постоя замислен и каза на Родин:
— В навечерието на такъв важен ден нищо не трябва да се пропуска, всичко трябва да се припомни. Припомнете ми пак бележката на Ренепон, която е запазена от век и половина в документите на Обществото.
Секретарят отвори един шкаф, взе бележката и зачете:
— Днес, 19 февруари 1682 година, преподобният отец Александър Бурдон изпрати тези думи за сведение, като отбеляза отстрани: „Особено важно за в бъдеще“. „От изповедта на един умиращ се научи много голяма тайна. Господин Марий Ренепон, един от най-буйните и опасни водачи на протестантството, един от най-големите неприятели на нашето Общество, би влязъл в лоното на нашата Църква с едничката цел да отърве имотите си от присвояване, заради осъдителното му поведение. Различни хора от Обществото доставиха доказателства, и понеже посвещаването на господин Ренепон не беше искрено, а криеше светотатствена измама, имотите му, понеже вече беше считан за вероотстъпник, бяха присвоени от Негово Величество, нашия император Людовик XIV, а споменатият господин Ренепон, осъден на вечна каторга.“
(Людовик XIV Велики наказваше с вечна каторга онези протестанти, които след посвещението си, направено най-често насила, се връщаха пак в първата си вяра. Протестантите, които въпреки строгостта на законите оставаха във Франция, нямаха право да бъдат погребвани, а бяха хвърляни на животните).
Това се случи и със споменатия господин Ренепон.
След всичко това преминаваме към тайната, която е най-важна за бъдещето и интересите на нашето Общество.
Негово Величество Людовик XIV в своята бащина добрина към Църквата и особено към нашето Общество, ни бе възнаградил за това, че спомогнахме да се разбере, че Ренепон е вероотстъпник и да се ползуваме от конфискацията. Напоследък научихме, че от конфискацията, а следователно от Обществото, са били отнети една къща в Париж на улица „Свети Франц“ №3 и част от сто и петдесетте хиляди златни франка. Къщата била отстъпена на един приятел на Ренепон. Много добър католик и за нещастие не може да се действува срещу него. Тази къща, благодарение на споразумението и според последното желание на Ренепон, е била запечатана и ще се отвори след век и половина.
Колкото до сто и петдесетте хиляди франка, за нещастие те бяха предадени на непознати досега хора с единствената цел след изтичането на този срок да бъдат разпределени между потомците на Ренепон, доколкото ще ги има тогава. Количеството дотогава ще се е увеличило и ще възлиза на четиридесет или на петдесет милиона франка.
По неизвестни причини, но които са записани в завещанието, скрил от роднините си, прогонени от указите против протестантите мястото, където е дал тези пари. Но той е поръчал и на роднините си да предават от поколение на поколение поръчението потомците на рода да се срещнат в Париж след сто и петдесет години на улица „Свети Франц“, на 13 февруари 1832 г. И за да не се забрави тази поръка, той заръчал на един човек, чиято професия е неизвестна, но са налице отличителните му черти, да направи бронзови медальони, върху които е изписано желанието му, и да се раздадат на всеки от семейството. Тази мярка е била толкова необходима, че също по неизвестна причина наследниците са задължени да бъдат на посоченото място в указания ден преди обед лично, а не чрез пълномощници, иначе ще бъдат изключени от делбата.
Непознатият човек, който тръгна да раздава медальоните на членовете от рода Ренепон, е мъж между тридесет — тридесет и пет години, с гордо лице и висок ръст. Веждите му са черни, гъсти, странно сключени и се казва Йосиф. Има съмнения, че той е деен и опасен проповедник на републиканците и протестантите от Седемте съединени държави.