Черният ангел [bg]

Глава двайсет и четвърта

Свихме вдясно при супермаркет от веригата „Кауфланд“ и ето ни на кръстовището на две улици — „Сечова“ и „Староседлицка“. Досещате се, че костницата се намираше на втората, в момента точно пред нас, оградена от високи стени и гробище. От отсрещната страна имаше ресторант и магазин, а на ъгъла вдясно — хотел. Помолихме да ни покажат стаите, харесахме си две с добър изглед към костницата. Оставихме багажа, отидохме да я разгледаме.

Бързо научихме, че в Седлиц никога не е имало недостиг на покойници. Затова и гробовете бяха предостатъчно много — там почиваха жертви на мините, на различни епидемии, на войни и местни конфликти. Каквото не е достигало по тази линия, било е допълвано по друга — огромната привлекателна сила на вярата да бъдеш заровен в кътче от светата земя — т.е. Божи гроб. Защото според легендата Индржих, един от игумените на Седлиц, завръщайки се от поклонение, донесъл от Божи гроб чувал свещена пръст и я разпръснал в тукашното гробище. В по-късни години вече гробищната земя била възприемана като осветена и хора от всички краища на Европа искали да намерят вечен покой там. В Збраславските хроники от четиринайсети век пише, че само за една година в гробището били погребани 30 000 души, повечето донесени от близки само заради тази специална привилегия. Надлъж и нашир вярвали, че гробището има чудотворни качества, а вярно било, че в него тленните останки се разпадали бързо, оставали само костите. Затова неизбежно се появил проблемът с недостиг на място, а монасите от съседния манастир построили двуетажна сграда със специална костница, където костите били излагани на показ. Тя изпълнявала двойна задача: първата била чисто практическа и позволявала бързо изпразване на гробовете от костните останки и освобождаването им за нови и нови нуждаещи се смъртници. Втората била духовната: костите постоянно напомняли на богомолците, че човекът е тленен, временно е присъствието му на този грешен свят; били убедителен символ на преходността на човешкото съществувание. И така в Седлиц преходът между този свят и отвъдния бил маркиран с кости.