Преродена любов

Джон не бе възнамерявал да го стори, но се хвърли към нея и я прегърна силно, като я притисна към себе си. Тя отвърна на прегръдката му, а той усети калъфа на пушката да се притиска в гърба му и беше. дяволски щастлив, че тя е жива. Толкова щастлив.

По дяволите, беше се просълзил.

— ТТТтттттт, Джон, всичко е наред. В безопасност съм, добре съм.

Той потрепери, а тя го притисна към себе си с всичката сила и мощ на тялото си, за да не му позволи да рухне. Обгърна го със същата дълбока любов, която Тор бе изгубил.

Това, че някои имаха късмет, а други не, изглеждаше извънредно жестока лотария.

Когато най-сетне се отдръпна, той избърса лицето си и изписа с жестове:

— Ще дойдеш ли на церемонията по изпращането на Уелси в Небитието?

Отговорът дойде без колебание.

— Непременно.

— Тор каза, че иска двамата да го направим заедно.

— Добре. Това е добре.

В този момент се появиха Вишъс и Тор и едновременно заковаха погледи върху калъфа.

— Ти си невероятна — продума Ви с възхищение.

— Изчакай с ласкателствата, още не съм го отворила — тя подаде калъфа на брата. — Заключване чрез пръстов отпечатък. Нужна ми е твоята помощ.

Ви се усмихна зловещо.

— Не съм от тези, дето няма да се притекат на помощ на дама. Да се залавяме.

Двамата отнесоха калъфа с пушката на кухненския плот, а Джон придърпа Тор настрани. Като кимна към покритата с кадифе урна, изписа с ръце:

— Ще ти трябвам ли още тази вечер?

— Не, синко, остани с жена си. Всъщност на мен ми се налага да изляза за малко — Тор поглади кадифето. — Но първо ще я отнеса в стаята си.

— Да, добре. Страхотно.

Тор го дари със силна и бърза прегръдка и излезе през вратата към тунела.

Откъм кухнята се чу гласът на Хекс:

— Как смяташ да... О, да, така ще стане.

Миризмата на горяща пластмаса накара Джон да се извърне. Ви беше свалил ръкавицата си и бе поставил светещия си показалец върху заключващия механизъм, а нагоре се виеше тъмносив киселинен пушек.

— На моя пръстов отпечатък почти нищо не му се опира — заяви братът.

— Очевидно — промърмори Хекс с ръце, опрени на хълбоците и наведено напред стегнато тяло. — Някога приготвял ли си барбекю с това чудо?

— Само лесърско, но то не става за ядене.

Джон остана на мястото си и ги наблюдаваше от разстояние.

Беше истински поразен от тази жена. Кой би сторил нещо толкова опасно? Да влезе в защитеното скривалище на бандата. Да го претърси за пушката. Да се върне и да се държи, сякаш не е направила много повече от това да поръча кафе в «Старбъкс».

Сякаш усетила погледа му върху себе си, тя се обърна към него.

Джон се откри емоционално, така че да няма никакви бариери, и й показа всичко, което чувстваше.