Страхът на мъдреца (Част II)

Когато удари осмата камбана, се отправих към покоите на маера, като преди това оставих Цезура. Без него се чувствах някак гол. Странно е как бързо свикваме с подобни неща.

Стейпс ме въведе в дневната и Алверон го изпрати да покани Мелуан да се присъедини към нас, когато й е удобно. Зачудих се разсеяно какво ли щеше да стане, ако тя реши да не дойде? Дали щеше да пренебрегне и нея в продължение на три дни в знак на мълчаливо порицание?

Маерът се настани на дивана и ме погледна замислено.

— Чух някои слухове, касаещи твоето скорошно пътуване — започна той, — някои доста фантастични неща, на които не повярвах. Може би ще искаш да ми разкажеш какво се случи наистина.

За момент се зачудих как е успял толкова бързо да научи за онова, което бях сторил близо до Левиншир. След това осъзнах, че той искаше да узнае подробностите за нашия лов на бандити в Елд. Мислено въздъхнах от облекчение.

— Надявам се, че Дедан лесно ви е открил? — попитах аз.

Алверон кимна.

— Съжалявам, че се наложи да го изпратя вместо мен, ваша милост. Той не е особено проницателен.

— Нямаше кой знае какви проблеми — сви рамене той. — Докато стигне до мен, необходимостта да се пази тайна вече беше отминала.

— Значи ви е предал писмото ми?

— А, да, писмото. — Маерът го извади от едно близко чекмедже. — Предположих, че е някаква странна шега.

— Ваша милост?

Той ми хвърли прям поглед, сетне сведе очи към писмото.

— „Двайсет и седем мъже — зачете той на глас, — по действията и вида им можеше да се съди, че са опитни наемници… Добре устроен лагер с елементарни укрепления.“ — Той отново вдигна поглед. — Не очакваш от мен да повярвам, че това е истина. Вие петимата не бихте могли да се справите с толкова много противници.

— Изненадахме ги, ваша милост — обясних аз със самодоволна сдържаност.

— Хайде стига — изражението му стана кисело, — като оставим провинциалния хумор настрана, мисля, че това е проява на изключително лош вкус. Просто ми кажи истината и да приключваме.

— Казах ви истината, ваша милост. Ако знаех, че имате нужда от доказателство, трябваше да позволя на Дедан да ви донесе една торба с палци. Наложи ми се да споря цял час с него, за да му избия тази идея от главата.

Това не накара Алверон да отстъпи, както очаквах.

— Може би трябваше да му позволиш да го направи — каза той.

Ситуацията вече не ми изглеждаше толкова смешна.