Червения рицар

Сер Майлъс стоеше до седмината новобранци. Според професионалната му преценка бяха свестни мъже. И никак нямаше да им навреди един як ритник в задника.

В двора се издигаше дървена колона за тренировка с мечове — чираците на майстор Рандъм извадиха от калдъръма една огромна плоча, изкопаха дупка с дълбочината на човешки ръст и я нагласиха в нея.

„Удобно е да имаш толкова помощници“ — каза си Майлъс, заобиколи колоната и посегна към алебардата — любимото си оръжие. Подобната на чук глава беше назъбена като крепостна стена, с четири миниатюрни шипа. От другата страна се подаваше дълго леко извито острие, от върха — къс, но свиреп шип, а от гърба — тридесетсантиметрово парче стомана с формата на длето.

Сер Майлъс завъртя алебардата в ръцете си.

— Не очаквам оттук нататък да се бием на коне — небрежно каза той, а сержант Гуилъм кимна.

— Е, да видим какво можете — каза сер Майлъс и кимна на Гуилъм, който пристъпи напред. По стандартите на ротата доспехите му хич ги нямаше. Беше облечен в старо палто, с ризница върху него и по краката, а на ръцете си носеше тежки кожени ръкавици, покрити с метални плочки. Според сер Майлъс снаряжението му беше много старомодно. Понесъл тежко копие, Гуилъм пристъпи към колоната, прецени разстоянието и замахна напред. Върхът на оръжието потъна на два сантиметра в дървото, а той повдигна рамене и силно дръпна, за да го освободи.

Дърк Обесника, който беше от наемниците, пазили кервана, пристъпи напред, замахна небрежно с тежката си двуостра секира и тя се заби дълбоко в колоната. По кулите се събираха стрелци, а търговците наизлязоха, за да гледат от фургоните си.

Джон Лий, бивш корабостроител, също имаше двуостра секира. Той замахна мощно и прецизно, забивайки я до тази на Дърк, а от колоната отхвръкна голяма треска.

Сер Майлъс ги наблюдаваше.

— Така ли използвате колоната? — попита той Гуилъм.

— От дете не съм тренирал така — призна сержантът, а сер Майлъс кимна.

— Искате ли да убиете чудовище? — попита той хората си. — Ами човек?

— Не особено — отвърна Дърк, а приятелчетата му се разсмяха.

Сер Майлъс дори не извърна глава. Не последва никакво предупреждение — както се облягаше на тежкия си боен чук, той хвърли Дърк Главореза по лице в калта и изви ръката му зад гърба.

— Грешен отговор — каза той.

— Йесу Христе! — изплака Дърк.

Сер Майлъс му позволи да се изправи и се усмихна, разбрал, че е привлякъл вниманието им.

— Всеки ден, в който не се бием на стената, ще се упражняваме на колоната — небрежно каза той. — Сякаш е истинско чудовище, аз ще ви науча как. А ако успеете да я отсечете, чудесно! — Той се ухили. — После ще можете да докажете колко сте старателни, като помогнете да сложим друга. — Сер Майлъс посочи към Джон Лий. — Точно удряш.