Директивата "Янсън" [calibre 2.52.0]
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Год: 777
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Директивата "Янсън" [calibre 2.52.0]». Краткое содержание книги:
Лесно е за него да връчва дарове.
И вечно да живее, никога не би успял да разпилее всичко, което притежава, защото съкровищата на нибелунгите са под неговата власт.
„Песен за нибелунгите“, около 1200 година след Христа
Слънцето се бе снижило още по-надолу на хоризонта, придавайки на Ист Ривър розовиникав оттенък, когато сътрудничката на генералния секретар го уведоми, че Питър Новак е на телефона. Той веднага грабна слушалката.
— Скъпи Матю — каза гласът с кристална чистота, което се дължеше явно на сериозната намеса на дигиталната телефонна техника.
Той без съмнение говореше по сателитен телефон, върхово постижение на индустрията. Генералният секретар го бе помолил двамата с Новак да разговарят само по кодирана линия, а допълнителните мерки за сигурност вероятно допринасяха още повече за неестествено безшумното качество на сигнала. След размяна на любезности Матю Жинсу започна с подмятания за онова, което си бе наумил.
Обединените нации, каза западноафриканецът на великия мъж, е великолепен товарен кораб, на който му свършва горивото, с други думи, парите. Така стояха нещата.
— В много отношения нашите ресурси са огромни — продължи генералният секретар, — тъй като разполагаме с хиляди войници под наше командване, гордо носещи сините си каски. Имаме представителства във всяка столица, които се обслужват от експерти с посланически статут. Осведомени сме за всичко, което става в тези страни на всяко равнище. Знаем военните им тайни, плановете им за развитие, икономическите им схеми. Едно партньорство с фондация „Свобода“ би било напълно в реда на нещата — сдружение на ресурси и компетенции.
Това все още беше въведение.
— Служителите на ООН работят свободно в почти всяка страна на планетата — продължи Жинсу. — Свидетели сме на страданията на народи, жертва на некомпетентността и алчността на своите лидери. Но не можем да променим политиката им. Нашите правила и регулации, законите ни и системите за контрол ни връзват ръцете и обезсмислят работата ни. Успехите на фондация „Свобода“ засрамиха Обединените нации. А и финансовата криза ни парализира във всяко отношение.
— Всичко това е вярно — каза Питър Новак, — но не е ново.
— Така е — съгласи се Жинсу. — Не е ново. И можем да продължаваме да чакаме, както в миналото, и да не предприемаме нищо. След десет години ООН ще обеднее, колкото подопечните си. Ще стане изцяло неефективна — нищо повече от дискусионен клуб на заядливи емири и деспотчета, дискредитирани и пренебрегвани от развитите страни в света. Ще се превърне в кит, изхвърлен на брега на историята. Другият вариант е да започнем да действаме, докато не е станало твърде късно. Току-що бях избран за втори петгодишен мандат с почти единодушната подкрепа на Общото събрание. В състояние съм да взимам решителни, едностранни решения. Разполагам с достатъчно популярност и доверие за това. И трябва да го направя, за да спася организацията.
— Винаги съм смятал, че репутацията ти на далновиден човек е напълно заслужена — каза Новак. — Но ти си известен и със стратегическата си двусмисленост, мой скъпи приятелю. Бих искал да разбера по-ясно какво предлагаш.
— Казано просто, за нас няма друго спасение освен партньорство с твоята фондация. Можем да основем съвместен орган между фондация „Свобода“ и ООН, който да се посвети на икономическото развитие. С времето все повече и повече институционални ресурси и отговорности на ООН ще се прехвърлят към този съвместен орган. Ще го превърнем в мощен, невидим директорат в рамките на ООН. Аз бих могъл да служа като мост между двете империи, твоята и моята. ООН ще продължи да изпълнява функциите си, разбира се, но фондация „Свобода“ ще може да използва безграничните й човешки ресурси.
— Заинтригува ме, Матю — отговори Новак. — Но и двамата сме наясно с правилата на бюрократичната инертност. Казваш, че ми завиждаш и се възхищаваш на изключителната ефективност на фондация „Свобода“ и аз ти благодаря за любезните думи. Но за успехите ни има една причина, фактът, че аз винаги съм държал в ръцете си абсолютния контрол от горе до долу.
— Знам това — каза генералният секретар. — И когато говоря за „партньорство“, искам да разбереш ясно какво имам предвид. „Стратегическата двусмисленост“, както я наричаш, е нещо, което много често изисква ролята ми в ООН. Но по един въпрос не може да има двусмисленост. Пълния контрол ще упражняваш ти, Питър.