Психо

— Искате ли да го оставя или предпочитате да го изключа и да поговорим — попита той.

— Изключете го. Трябва да поговорим.

Той кимна, наведе се към радиото, след това я погледна.

— Седнете, — покани я той, — свалете си палтото.

— Благодаря. Няма да оставам за дълго. Трябва да си потърся хотел.

— На гости ли идвате в града?

— Само тази вечер. Вероятно ще си замина утре сутринта. Всъщност не съм дошла точно на гости. Търся Мери.

— Търсите… — Сам я погледна втренчено. — Но какво може да прави тя тук?

— Надявах се вие да ми кажете.

— Но как бих могъл? Мери не е тук.

— Била ли е тук? Искам да кажа тази седмица.

— Разбира се, че не. Не съм я виждал откакто дойде миналото лято. — Сам седна на канапето, което му служеше и за легло. — Какво се е случило, Лайла? Нищо не разбирам.

— Аз също.

Тя избягваше погледа му като спускаше клепачи или се взираше в ръцете си. Те непрекъснато се движеха в скута й, усукваха се като змии. На светло Сам забеляза, че косата й беше почти руса. Сега тя никак не приличаше на Мери. Беше съвсем различно момиче. Нервно и нещастно.

— Моля ви, — повтори той. — Кажете ми какво се е случило!

Изведнъж Лайла го погледна, големите й очи с цвят на лешник потърсиха неговите.

— Нали не ме излъгахте, когато казахте, че Мери не е била тук?

— Не, това е самата истина. Нямам никаква вест от нея през последните седмици. Бях почнал да се безпокоя. И изведнъж вие нахлувате тук и… гласът му се промени. — Кажете ми какво се е случило!

— Добре. Вярвам ви. Но няма много за разказване — тя пое дълбоко въздух и заговори отново, а ръцете й неспирно скитаха по полата й. — За последен път видях Мери преди една седмица и един ден в апартамента, вечерта. Същата вечер заминах за Далас да се срещна с едни търговци на едро — в магазина аз се занимавам с доставките. Както и да е, прекарах уикенда и в неделя късно вечерта се качих на обратния влак. Пристигнах в понеделник, рано сутринта. Мери не беше в къщи. Отначало не се разтревожих, помислих, че е излязла по-рано и е отишла на работа. Но обикновено тя ми се обажда през деня по телефона и когато не ми звънна до обяд, реших аз да я потърся в агенцията. Попаднах на мистър Лаури. Той ми каза, че вече смятал сам да ме потърси, за да разбере какво се е случило. Мери не била идвала на работа тази сутрин. Той не беше я виждал или чувал от средата на следобеда в петък.

— Почакайте за секунда, — каза бавно Сам. — Дайте да се разберем. Да не искате да кажете, че от една седмица Мери е изчезнала?

— Страхувам се, че е така.

— Но защо не ми съобщихте по-рано? — той се изправи и почувства, че мускулите на врата му отново се изопват, почувства го в гърлото и по гласа си. — Защо не се свързахте с мен, защо не ми се обадихте по телефона? Полицията знае ли?