Психо

Тя знаеше, че никой няма да повярва на лошия мъж, а и той вече бе мъртъв. И двамата бяха мъртви — лошото момче и лошия мъж, или казано по друг начин — те бяха само част от съня. А сънят вече си беше отишъл завинаги.

Единствено тя бе останала и тя бе истинска.

Да бъдеш единствена и да знаеш, че си истинска — това значи да бъдеш нормална, нали?

Но за всеки случай, може би е най-добре да продължава да се преструва на чучело. Да не се движи. Никога да не се движи. Просто да седи в малката стая завинаги и винаги.

Ако седи тук, без да се мърда, те няма да я накажат.

Ако седи тук, без да се мърда, те няма да знаят, че тя бе нормална, нормална, нормална.

Тя седеше тук вече доста дълго време и тогава една муха забръмча през решетките.

Кацна на ръката й.

Ако искаше можеше да се пресегне и да я смачка.

Но не я смачка.

Не я смачка и се надяваше, че те я гледат, защото това доказваше каква бе тя всъщност.

Но моля ви, та тя не би посегнала дори на муха…