Инсценировка

— Кой е тоя Денис еди-кой си, по дяволите?

— Сиско, моят следовател.

— А, сега разбирам защо му викат Сиско.

— Та утре сутрин съм свободен, а следобед имам две дела в Съдебната палата. Ти как си сутринта?

— Свободен съм.

— Тогава да се срещнем в девет на адвокатското гише.

Бош само кимна.

— Е, какво откри? — попита го Холър.

Хари взе папката и прегледа бележките, които си беше водил, докато работеше по следствените материали.

— Сега, всичко това всъщност няма смисъл извън контекста — започна той. — Има някои неща, които е трябвало да се проверят. А може и да са ги проверили и ние да не знаем.

— Тоест да ги крият от нас. — Гласът на адвоката изразяваше усилващ се гняв.

— Я по-спокойно, не сме в съда и няма нужда да се правиш на разярен. Не съм казал, че нещо е скрито. Казвам, че в следствието забелязах някои неща, които ме смущават. Не говоря за твоя клиент. А за неща, които аз лично щях да проверя. Може и да са го направили, може и да не са. А може и…

— Да?

— Може да ги е домързяло. Имат ДНК съвпадението и може би си мислят, че не им трябва нищо повече. Освен това имат свидетел, който опровергава алибито на клиента ти. Тези две неща обикновено стигат за осъдителна присъда.

Холър се наведе към него.

— Разкажи ми за този свидетел с алибито. Жена ли е?

— Не, струва ми се, че е бял мъж — заради името в рапорта, М. Уайт. Според мен те крият самоличността му, освен че крият самия него, за да ти нанесат изненадващ удар. Та този човек твърди, че въпросната нощ отишъл в ателието, обаче Фостър го нямало. Затова искам да се срещна с Фостър. Да видя дали лъже.

— Ако лъже, излизам от играта. Така предупреждавам всичките си клиенти.

Адвокатът си доля водка от шейкъра, разбърка я със забучената на клечка за зъби маслина и изяде маслината.

— Да вечеряме — предложи той. — Ще пиеш ли още едно?

Бош поклати глава.

— Не мога да остана. Тази вечер Мади си е вкъщи и искам да се видим. Скоро заминава.

— Заминава ли? Къде?

— Имат абитуриентска екскурзия от училище. Нали разбираш, преди завършването. Ще ходят на къмпинг на Голямото мече езеро, ще обсъждат следващата стъпка в живота си, такива неща. Просто искам да съм си вкъщи колкото може повече, когато и тя е там. Освен това трябва да се подготвя за утре. Да препрочета някои материали, преди да се срещна с човека.

— Взе ли вече решение? Виновен ли е?

— Не съм още. Предполагам, че най-вероятно е виновен, обаче, както ти казах, следователите не са проверили някои неща, които бих проверил аз. Не обичам да критикувам постфактум, но не мога и да си затворя очите.