Лошата дъщеря
- Автор: Филдинг Джой
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: СББ Медиа
- ISBN: 978-954-399-344-4
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лошата дъщеря». Краткое содержание книги:
Филдинг е такъв експерт в подхвърлянето на улики, че читателите никога няма да предвидят крайния обрат на сюжета. Kirkus Reviews
Мелани отстъпи назад, за да го пропусне.
— Тя добре ли е? – Той спря рязко, щом видя Робин.
Мелани проследи погледа на младежа.
— Това е сестра ми, Робин.
Момчето съумя да изобрази слаба усмивка.
— Здравейте.
— Това е Кени Стейпълтън – представи го Мелани. Току-що говорихме за теб, всъщност.
— Така ли?
— Сестра ми питаше дали Ландън има някакви приятели. Май че ти най-много се доближаваш до това. Макар напоследък да не си се мяркал често насам, не е ли така?
— Много съжалявам. Бях малко зает – заяви Кени. – Как е Касиди? Ще се оправи ли?
— Не знаем. Още е в критично състояние. Чу ли за майка й?
Кени сведе очи към черните си ботуши.
— Не мога да повярвам. Кой би могъл да го направи?
— Не зная.
Казват, че приличало на нахлуване или нещо подобно.
— Така казват – потвърди Мелани.
— Ами господин Дейвис?
— Изгледите не са добри.
— Но още е жив – каза Кени. – Това все пак е нещо, нали?
— Може би.
— Той е доста жилав. Ще издържи. Касиди също. Ще видите.
— Предполагам, че ще видим.
— Как е Ландън?
— Е, нали знаеш – каза Мелани. – Трудно е да се каже със сигурност.
— Може ли да го видя?
— Разбира се. – Мелани махна към стълбището. – Ландън! Кени е тук.
Никакъв отговор.
— Защо ти не се качиш?
— Добре. – Кени бе на половината път по стълбите, когато се спря и се обърна към Робин. – Радвам се, че се запознахме.
— Аз също. – Робин го проследи с поглед как стига върха на стълбите и изчезва, после чу вратата на стаята на Ландън да се отваря и затваря. – Изглежда добро момче.
Мелани сви рамене.
— Много мило от негова страна да се отбие.
— Предполагам. – Тя се упъти обратно към кухнята. – Искаш ли сладолед? Май има някакъв във фризера.
— Става – каза Робин.
— Не е кой знае какво. Обикновен ванилов.
— Ваниловият ми е любим.
— Наистина ли? И на мен също. Май сме роднини, в крайна сметка. – Тя сложи сладолед в две малки купички и хвърли празната кутия в кошчето под мивката.
Двете сестри заеха местата си до масата и известно време единственият звук бе от изтребването на сладоледа.
— Мислиш ли, че Кени е прав за това, че татко и Касиди някак ще оживеят? – попита след няколко минути мълчание Робин.
— Ами, Касиди е млада и може да има шанс – каза сестра й. – Обаче татко е бил прострелян много пъти от близко разстояние, единият път в главата. Честно казано, не зная как още е жив.
— Може ли да те попитам още нещо? – додаде Робин.
— Мога ли да те спра?
Робин се усмихна, напук на себе си.
— Беше ли различен?
— Какво имаш предвид?
— След като се ожени за Тара. Промени ли се?
— Имаш предвид, дали й е изневерявал?
— Не. Имах предвид дали се е променил като цяло. Почакай. Защо? Изневерявал ли й е?
— Кой знае? Може би. Имаше клюки…
— Какви клюки?
— Знаеш какви.
— Че кръшка?
— Е, няма видеозаписи, ако това ти е мисълта.
— Тара беше ли чула тези клюки?
— Убий ме, ако зная. Да не мислиш, че сме си били близки приятелки?
— Но нали сте живели в една къща, спогаждали сте се някак…
— Може би, защото всеки си е гледал своята работа – натърти Мелани.
Робин усети в гърдите й да се надига тревога.
— Не мога да си представя Тара да се примири с изневерите на татко.
— Ами, какво да ти кажа, и тя не беше света вода ненапита, доколкото зная. – Мелани стана от масата, събра празните съдове и ги сложи в съдомиялната.
— Какво искаш да кажеш? Че и Тара е изневерявала ли?
Каквото повикало…
Мелани сви рамене.
— Шериф Прескът знае ли за това?
— Не виждам как би могъл да не знае.
— Мамка му – изруга Робин.
Мелани затръшна вратичката на съдомиялната.
— Това напълно обобщава нещата.
8
Робин тъкмо си бе нахлузила нощницата, когато мобилният й телефон звънна.
— Блейк?
— Алек поправи я брат й.
— Къде си?
— В апартамента ми. А ти?
— Ами, май мога да го определя като „в ада“.
— Което значи, че си у дома. Поздравления. Ти си по-добър човек от мен, Ганга Дин[4].
— Ти ще си дойдеш ли?
— Ти луда ли си?
— Тара е мъртва.
Мълчание.
— Алек? Тук ли си?
— Тара е мъртва – повтори той с равен глас, без никаква емоция.
— Почина тази сутрин, без да дойде в съзнание.
Пак мълчание, по-дълго този път.
— Значи, така и не е говорила с полицията. И те не знаят кой…
Робин долови отчаянието в гласа му. Отчаяние или облекчение, чу гласа на Мелани в ухото си.
4
„Ганга Дин“ – балада от Р. Киплинг за индиец-водоносец, който с цената на собствения си живот, спасява английски военен. Най-прочут е последният стих в поемата „Ти си по-добър човек от мен, Ганга Дин“. – Б.пр.]