Тревожна кръв [bg]

– Често ли се виждаше с Морис, докато отсъствах?

– Видях го вчера – отговори Робин. – Платих му месечните разходи.

– О, чудесно, благодаря. Мислех си да ти припомня за това. Какво мислиш за него? Според Баркли е добър в работата си, само дето твърде много дрънка в колата.

– Да – безучастно потвърди Робин, – обича да приказва.

– Хъчинс го смята за малко нещо мазник – продължи той със заобиколното си подпитване.

Забелязал бе специалния тон, който Морис бе отредил за Робин. Хъчинс бе споделил, че го е питал дали Робин има връзка с някого.

– Ами не съм общувала много с него, че да си създам мнение – отвърна Робин.

Предвид настоящия стрес върху Страйк и количеството работа, което агенцията се бореше да свърши, бе решила да не критикува най-новия им сътрудник. Имаха нужда от допълнителен човек. Морис поне го биваше в работата.

– Пат го харесва – добави тя, отчасти за да го подкачи, и развеселена, забеляза с крайчеца на окото си, че Страйк я погледна намръщено.

– Това не е кой знае каква препоръка.

– Некрасиво прозвуча.

– Нали си даваш сметка, че след една седмица ще е по-трудно да бъде уволнена. Пробният ѝ период почти изтече.

– Аз не искам да я уволняваме – каза Робин. – Според мен тя е чудесна.

– Ами добре, на твоята глава ще е, ако тя сътвори неприятности.

– Няма да е на моята глава – възрази Робин. – Не приписвай Пат на мен. Заедно решихме да я наемем. Ти си този, на когото му писна от временни секретарки...

– А ти си тази, която каза: „Няма да е зле да назначим по-традиционен тип офис мениджър“, а също: „Не бива да я отхвърляме заради възрастта ѝ...“.

– Знам какво казах и продължавам да държа на своето относно възрастта. Трябва ни служител, който се ориентира добре в ексел, който е организиран, но ти беше...

– Не исках да ме обвиниш, че поставям възрастта като ограничителен фактор.

– Ти беше този, който ѝ предложи поста – завърши Робин с решителен тон.

– Къде ли ми е бил умът – промърмори Страйк и изтръска пепел през прозореца.

Патриша Чонси беше на петдесет и шест и изглеждаше на шейсет и пет. Беше слаба жена със силно набръчкано маймунско лице и неправдоподобно гарвановочерна коса. Не изпускаше електронната цигара, докато беше в офиса, но стъпеше ли на тротоара отпред в края на работното време, мигом запалваше „Суперкинг“. Гласът ѝ бе толкова плътен и стържещ, че често я бъркаха със Страйк по телефона. Седеше на някогашното бюро на Робин във външното помещение и бе поела основния товар със служебния телефон и административните задължения сега, когато Робин изцяло се бе отдала на детективска дейност.