Престъпления с неочакван край. Том 2 [bg]

— О, Господи — възкликна Карнеги. — Няма никаква грешка. Мълър е оставил компютъра си включен, за да си мислим, че си е в къщи. Затова е паркирал колата от другата страна на къщата — за да не могат нашите хора да го видят, когато тръгва. Измъкнал се е през някой от съседните дворове или през задната врата.

Карнеги грабна телефона и се разкрещя на екипа по наблюдението, че заподозреният им се е измъкнал под носа. Нареди им да проверят, за да са сигурни. След това затръшна слушалката. Миг по-късно един от полицаите се обади плахо, за да потвърди, че според бояджиите Мълър излязъл преди около час.

Детективът въздъхна.

— Значи докато сме дрямали, той е ударил следващата мишена. Не мога да повярвам. Направо не мога…

— Току-що е платил с кредитна карта — извика един от полицаите. — Седемдесет литра бензин от бензиностанцията на Мобил на Лоренцо и Принсипъл.

— Заредил е догоре — кимна Карнеги и се замисли. — Може би се кани да пътува до Сан Франциско, за да хване някой полет. Или пък до Аризона. Защо не до Лае Вегас?

Детективът се приближи до картата на стената и забоде флагчета на местата, споменати от сержант Хейгър. Почувства се по-спокоен. Да, Мълър може и да се беше досетил, че ще наблюдават действията му в интернет, но очевидно не си даваше сметка за степента на тяхното наблюдение.

— Изпратете необозначена кола да го следи — нареди той, без да се обръща, все още вперил очи в картата.

— Детектив, току-що получих съобщение от главния компютър за пропускателните пунктове на магистралата — извика един полицай от отсрещния край на стаята. — Мълър е завил по 408-ма при Стантън роуд преди четири минути. Влязъл е през пункта в посока север.

Малкото устройство, което автоматично отчиташе таксите за магистралите, мостовете и тунелите можеше да докладва кога и къде точно човек го използва. А това беше чудесно — още едно флагче на картата.

Хейгър обясни на полицаите, осъществяващи следенето, как да стигнат до детелината.

Петнадесет минути по-късно полицаят, наблюдаващ компютъра на пропускателните пунктове по магистралата, отново извика:

— Току-що е отбил от главния път. При Маркъм роуд. Пунктът в източна посока.

На изток в района на Маркъм? Карнеги се замисли. Е, в това имаше смисъл. Това беше опасната част на града, населена с изпаднали бедняци и рокери, които живееха в паянтови бунгала и каравани. Ако Мълър имаше съучастник, Маркъм предлагаше голям избор от наемници за целта. А наблизо беше пустинята, с хиляди квадратни километри площ, където можеше да се скрие плячката от „Анко“, а защо не и някой труп.

— Все още нямаме визуален контакт — каза Хейгър, заслушан по телефона в доклада на полицаите, отговарящи за проследяването.