Галерия на мъртвите [bg]

— С мен, докторе — извика Гарсия. — Тук сме само ние тримата.

— Каролин, защо смяташ, че случаят изобщо не е такъв? — попита капитан Блейк.

— Ами, както знаем всички, външният вид често заблуждава и в този случай е точно така, защото колкото и брутално да изглежда престъплението, жертвата не е страдала.

Думите на доктор Хоув бяха посрещнати със смутено мълчание от другия края на линията. Тя си представи как Робърт, Карлос и Барбара се споглеждат.

— Не е страдала? — попита капитан Блейк. В гласа й се долови съмнение.

— Не. Не и според това, което открих. Всичкото варварство, което е извършено с нея — одирането на тялото и ампутацията на ръцете и ходилата — е направено след смъртта.

Отново последва дълго, изпълнено с безпокойство мълчание и после Гарсия зададе следващия въпрос:

— Тогава жертвата не е умряла от кръвозагуба от раните?

— Не. Причината за смъртта е асфиксация. И тук идва другата изненада — асфиксацията се дължи на задушаване, не на удушаване.

— Един момент, докторе — рече Карлос. — Моля те, би ли го обяснила още веднъж?

— На мускулите на врата й няма наранявания — отговори доктор Хоув. — Ларинксът и трахеята не са смачкани и няма фрактура на подезичната кост. Не открих никакви травми на врата, гърлото или дихателната й система.

— Тогава как се е задушила? — попита капитан Блейк. — Убиецът е притиснал възглавница до лицето й, докато е спяла?

— Нещо подобно — отвърна съдебната лекарка. — Но не е било възглавница, Барбара. Когато тялото почувства, че се задушава, инстинктивната му физиологична реакция е да се опита да си поеме колкото е възможно по-дълбоко дъх. Когато осъзнае, че в дъха липсва кислород, тялото се паникьосва и веднага опитва отново. Този път много по-отчаяно. Възглавница, кърпа в устата, блуза… всичко, направено от текстилни влакна, пуска нишки, които докато жертвата трескаво се мъчи да си поеме дъх, се засмукват в устата и ноздрите й и засядат навсякъде. — Доктор Хоув си пое дълбоко дъх. — Но не открих нищо такова. Няма влакна. Няма остатъци. Нищо. Нито в носа или устата, нито в гърлото й.

— Тогава може би торба от дебел найлон? — предположи Гарсия.

— Твърде вероятно — съгласи се патоанатомът. — Но без да изследвам кожата на лицето на жертвата, няма как да ви кажа със сигурност какво е използвал убиецът, за да я задуши. Мога обаче да ви кажа, че тя е умряла бързо. Една минута… най-много минута и половина. Извърших изключително внимателно аутопсията, но не открих нищо, което да предполага, че жертвата е трябвало да изтърпи някаква физическа болка преди смъртта, освен, разбира се, паниката, която настъпва със задушаването.

— Тогава всичкият садизъм е бил извършен след смъртта?

— попита Карлос.

— Точно така.

— Но в това няма абсолютно никаква логика, по дяволите

— каза капитан Блейк.

— И аз мисля така, Барбара.