Лудостта на владетелите [bg]

Това, че морето е останало спокойно и не са се появили вълни, според него показва, че Нептун се страхува от силата на императора. По време на последвалата гощавка, разгорещен от виното, Калигула „хвърля от импровизирания мост в морето мнозина от придружаващите го, а и немалка част от останалите се удавят, защото той ги преследва и напада с лодки с остри носове“ — пише по-нататък Светоний.

Друг негов триумф, отново по-скоро имагинерен, отколкото истински, е организиран за него през 39–40 г. сл.Хр., когато решава да предприеме военни походи в Германия и Галия с фиктивната цел да дебаркира и в Британия (която, макар че Цезар стъпва на нейна земя през 55 г. пр.Хр., все още не се намира под римска власт). Днешните изследователи са на мнение, че кампанията на Калигула е била по-сериозна и значима, отколкото я представят тогавашните древноримски историци. Първоначалният замисъл е посредством този поход да бъде умиротворена рейнската граница на империята, както и да бъде пресечен в зародиш сериозен заговор, насочен срещу императора, в който участва неговият легат за Горна Германия, Гетулиан. Но тази експедиция притежава и елементи на пантомима, с която императорът обича да се забавлява. Въпреки че трансграничен конфликт на река Рейн фактически не съществува и са взети само няколко нещастни пленници, Калигула е акламиран седем пъти като римски император. В Северна Галия той се качва на кораб с три реда гребци (трирема), но след това нарежда дебаркиране, а на войниците е заповядано да събират мидени черупки по брега.

Но има и хора, които знаят как да постигат благоразположението на императора, и той отговаря на техните ласкателства с жестове, разкриващи менталната му неуравновесеност. Когато неговата сестра Друзила, която той прави своя наследница, внезапно умира, той нарежда да бъде издигнат храм в нейна чест. Един от сенаторите, Ливий Гермин, угоднически му съобщава, че е имал видение как Друзила се възнася на небето и е приета там от боговете. За това лъжливо известие сенаторът е награден богато. Калигула раздава щедри подаръци и на любовника си, актьора Мнестер, а ако някой дръзне да прекъсне неговите представления, е наказван с бой с камшици. Евтих пък, водачът на привържениците на зелената партия при надбягванията с колесници в Циркус Максимус в Рим, на която ентусиазиран почитател е и самият Калигула, получава подаръци на стойност около два милиона сестерции. Но най-ценен за Калигула е неговият любим състезателен кон, Инцитат, за здравето на който той вдига наздравици със златен бокал. Запазени са сведения34 — които може и да не са достоверни, но сполучливо предават духа на времето, — че този кон „имал мраморен обор, ясли от слонова кост, пурпурни завивки и хамут от скъпоценни камъни; той си имал даже отделно жилище, домашни роби и покъщнина… освен това се разказва, че императорът планирал да го направи римски консул.“