![Лудостта на владетелите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/6/0/ludostta-na-vladetelite-bg-download.jpg)
Лудостта на владетелите [bg]
- Автор: Грин Вивиан
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-055-9
- Переводчик: Илия Илиев
- Жанр: История
Электронная книга - «Лудостта на владетелите [bg]». Краткое содержание книги:
Калигула обаче не се съмнява, че още приживе притежава божествена същност, държи се като такъв и настоява да му се оказват почести, достойни за високото му положение. След като жителите на един от подчинените му градове от Изтока се обръщат към него с прозвището „Ново Слънце“, той започва открито да вярва в своята божественост и заплашва онези, които не го приемат като бог, със съответстващите на това престъпление сурови наказания. По този повод Филон Александрийски (Legatio, 76 ff) пише:
„Той повече не желаеше да остане пленник на ограниченията, които му налагаше човешката природа, и затова започна да ги отхвърля с претенциите си да бъде смятан за бог. Преди да изпадне в тази лудост, казват, че разсъждавал по следния начин: Щом пастирите на животни — козари, кравари и овчари, не се смятат за кози, крави или овци, а за хора, притежаващи по-висок и могъщ статут и възможности от техните питомци, така и аз, който съм пастир на най-висшия животински вид — човешкия, трябва да бъда смятан за нещо повече от човек и не за равен на останалите човеци, а за избран от съдбата притежател на един по-висш и всемогъщ божествен статут. С такива мисли в главата този глупак започнал да смята за неопровержима истина и несъмнена реалност това, което било само плод на неговото съзнание.“
Калигула може и да е бил „глупак“, но неговата глупост наистина стига до крайност и е твърде опасна за другите. Започва да се облича и да се държи като бог, а неговото екстравагантно разточителство твърде скоро разорява имперската съкровищница. Той се облича в скъпи коприни, украсени със скъпоценни камъни, носи обувки с диаманти и разтваря перли в оцет, преди да го изпие. Наричат го „princeps avidissimi auri“30, който сервира златен хляб на гостите си и даже храни със златен ечемик конете си.
Калигула претендира също така, че е в приятелски отношения с боговете, които се отнасят към него като към равен, а понякога дори се идентифицира с Юпитер. Облечен по подходящ за случая начин и размахвайки мнима светкавица, той отправя предупреждение към върховния бог на римляните, намеквайки, че той е мошеник, а истинският Юпитер е всъщност самият Калигула. За да подкрепи тези свои претенции, императорът нарежда да бъде създадена някаква инсталация, която да произвежда нещо като гръмотевици и светкавици. И когато „Юпитер“ му говори по време на така създадената бутафорна гръмотевична буря, той отговаря с думите на Аякс, с които героят на Омир се обръща към Одисей в „Илиада“31 „Или ти мен, или аз теб ще унищожа!“
В други случаи императорът нарича Юпитер свой брат и дори си въобразява, че разговаря с него. „Като се представя за Юпитер Лациарис, той определя жена си Цезония и други богати люде за свои жреци и взема по десет милиона сестерции от всеки един за оказаната чест“ — пише Светоний. Вноската на бъдещия римски император Клавдий се оказва толкова непосилна, че той е принуден да натрупа дългове, за да я плати. Това показва, че в лудостта си Калигула проявява все пак известна систематичност.
„Той си построил специален храм в чест на собствената си божествена особа и го снабдил с жреци, като били определени и съответните жертвоприношения от най-добро качество. В храма била издигната статуя на императора в цял ръст, покрита със злато и обличана всеки ден с дрехите, с които е облечен и самият Калигула. Най-богатите римски граждани използвали цялото си влияние, за да си осигурят жреческа служба на неговия култ и дори наддавали за получаването на тази чест. Принасяли в жертва птици фламинго, кълвачи, токачки и фазани, поднасяни на олтара поотделно в различните дни на жертвоприношенията.“ (Светоний, „Дванадесетте цезари“, IV, гл. 22).
Когато императорът запитва актьора Апелес кой от двамата Юпитеровци — този в храма или този пред него32, е по-велик, артистът е обхванат от естествена за случая нерешителност и това му струва подлагането на мъчения.
Калигула се оженва за своята съпруга Цезония, когато тя вече е бременна от него, но твърди, че дъщеря му Друзила е рожба на Юпитер. Поради това бебето е положено на коленете на седящата статуя на бога в Капитолийския храм, а на богиня Минерва е разпоредено да го кърми.
За императора обаче може да се каже всичко, но не и че му липсва логика. В земното си човешко превъплъщение той е женен за Цезония, а като бог на Слънцето — за Луната или говори така за нея и нейните ласки, които в такъв случай трябва да са били доста хладни. Веднъж той се обръща към царедвореца Вителий с въпроса дали е виждал богинята на Луната в неговата компания, на което онзи отговаря с присъщото си присъствие на духа: „Не, господарю, вашите образи са достъпни само за вас, боговете.“
30
най-жадният за злато владетел. — Б.пр.
31
XXIII песен, стих 723. — Б.пр.
32
тоест самият Калигула. — Б.пр.