Без свидетели [bg]

– Да – отвърнах, – но преди това карах усилено ски няколко години.

– Бил си главен редактор на „Правен преглед“ и стажант в Девети областен съд.

– Точно така.

– Фиу! – изсвирука той. – Обясни ми едно нещо, Дъг. Защо, по дяволите, отказа предложението на „Бробек“ и дойде при нас?

– Истината ли искаш да чуеш?

– Да.

– Съдията, при когото стажувах в Сан Франциско, ме увери, че ти си най-добрият адвокат в съдебната зала, който някога е срещал.

Морган остави бирата на масата и бавно се облегна на стола.

– Мамка му! – възкликна той и се ухили. – Боже господи! – Той поклати глава и се засмя малко по-високо. – Мамка му!

– Какво? Не си ли толкова добър?

Той се захили отново.

– Нека ти кажа едно – отговори Морган. – Ако някой ден решиш, че си сбъркал, недей да обвиняваш мен. – Той вдигна чашата с бира и я пресуши, след което се изправи. – Както и да е, Дъг, по всичко си личи, че имаме дело за убийство. По-добре да хапнем нещо. Ще загубим няколко килограма, преди всичко да свърши.

– Почакай. Мога ли да те попитам нещо?

– Казвай.

– Защо Пол Бътлър ме повика тук на интервю и ми предложи висока заплата с обещанието, че ще работя за теб? Защото Ферис Едингтън ме е препоръчал ли?

– Така ми каза Галахър преди малко.

Обърнах глава на другата страна.

– Ей, Дъг.

– Да?

– Никога не мисли, че някой ти е помогнал да станеш част от тази фирма. По дяволите, все още не мога да разбера какво правиш тук.

– Благодаря – отвърнах.

Преместихме се в ресторанта. Един сервитьор дойде при нас и съобщи:

– Ще пуснем само грила. Няма достатъчно хора.

Огледах се. Ние с Морган бяхме единствените гости в ресторанта тази неделна вечер.

– Тъй като и без това сме на разноските на Едингтън, май е по-добре да хапнем говеждо или агнешко – каза Морган и двамата поръчахме стекове.

– Имам и друг въпрос – заявих, докато чакахме.

– Давай.

– В университета посещавах курс по водене на процес в съдебна зала – продължих. – Професорът ни каза, че е хубаво още в началото адвокатът да разбере всичко, което знае клиентът му. За да няма никакви изненади и да се избегнат неудобни ситуации. Но ти помоли Рита да не ти казва какво се е случило.

– Така е – отговори той.

– Чудя се защо.

Морган запали цигара и се замисли.

– Професорът не ви ли обясни, че не е етично някой адвокат да извлича показания от свидетел, когато знае, че са неверни?

– Не. Учихме това в курса по етика.

– Е, какво според теб ще правим, ако попитаме Рита за станалото и тя изтърси, че го е застреляла? И то шест пъти? Предумишлено?

– Ще знаем какво се е случило – отвърнах.

– Вярно е. Но ако тя после реши да ни сервира друга версия за нещата, не бихме могли да я защитаваме, нали? Ще трябва да се изправим пред съда и да се откажем от случая.

– Но тя не бива да лъже.

– Може би – каза Дан и надигна чашата към устните си. След като отпи голяма глътка бира и дръпна от цигарата, той продължи: – Може би. Но не е наша работа да правим такива преценки, нали? – Той стана сериозен. – Ще споделя нещо с теб, Дъг. И то е много важно за мен. Никога не съм принуждавал някой свидетел да дава показания, ако предварително знам, че са неверни. Никога! – Той удари по масата и повтори: – Никога! Но бог ми е свидетел, че вярвам в следното: всяко човешко същество има право да спаси собствения си живот. И ако моят клиент иска това, не бих му взел парите, за да го предам. Разбра ли ме?