Лебедова песен [bg]

— Предполагам, че сте прав — съгласи се най-накрая Елиз, но определено беше обезпокоена от тези пукнатини и кръпки и от подаващата се от новата дупка крехка рабицова мрежа.

Сержант Шор настъпи газта на електрическата количка. Минаха покрай метални врати от двете страни на коридора.

— Сигурно са вложени много пари, за да се построи това място — каза Роланд и младият военен кимна.

— Няколко милиона. Няма да посочвам точната сума. В строежа инвестираха двама братя от Тексас. Те също са хора, за които оцеляването е от изключителна важност, а и забогатяха от петролни кладенци. През четиридесетте и петдесетте години това място беше сребърна мина, но залежите свършиха и оттогава стоеше празно, докато братята Озли не го купиха. Ето ни и нас, почти стигнахме. — Сержантът намали и спря пред метална врата, на която пишеше „Шестнадесет“. — Това ще е вашият мил дом през следващите две седмици, приятели. — Шор отключи вратата с ключ от връзката с ключове със знака на Земен дом на нея, бръкна вътре в помещението и включи осветлението.

Преди да последва съпруга и сина си в жилището, Елиз Кронингер чу капене на вода и видя още една голяма локва в коридора. Таванът течеше на три места и също така имаше дълга назъбена пукнатина, широка около пет сантиметра. Господи!, каза си тя и се разстрои още повече, но въпреки това влезе в стаята.

Имаше чувството, че се е озовала във военна казарма, това беше първото ѝ впечатление от новото им жилище. Стените бяха от бетонни тухли, боядисани в бежово и украсени с няколко маслени картини. Килимът беше дебел и в нелош ръждивочервен цвят, но таванът ѝ се стори ужасно нисък. Макар да беше поне с петнадесет сантиметра над главата на Фил, а той да се извисяваше на метър и осемдесет, очевидната липса на височина в „жилищната площ“ на апартамента, както я наричаха брошурите, я накара да се почувства почти… Да, каза си Елиз, почти погребана. Имаше нещо много приятно в помещението — далечната стена представляваше фототапет на покрити със сняг планини, които придаваха пространство на стаята, макар да беше само оптическа илюзия.