Невинност [bg]

Шеста глава

Сряда

12 декември 2007 година

Почитаемият съдия Джон Б. Кавана, седемдесет и пет годишен, имаше здравословни проблеми с гърба и коленните стави, които не му позволяваха да седи продължително. Заболяванията бяха изострили още повече заядливия нрав на съдията. Дори и като по-млад да беше проявявал някакво търпение към страните в съдебния спор, сега от такова нямаше и помен. Благодарение на ръста си от почти метър и деветдесет, макар и слаб, Кавана имаше внушителен вид. Леката прегърбеност създаваше впечатление, че не изпуска от поглед адвокатите, които се явяваха по неговите дела — впечатление, което не беше далеч от истината.

В момента беше насочил изцяло вниманието си към Фин и Добсън, които седяха срещу него на масата на адвокатите. Фин се запита дали не е прибързал и постъпил неразумно, като се съгласи да вземе Салазар за клиент.

— Господа — произнесе бавно Кавана, поглеждайки ту към Фин, ту към Добсън и към заместник-окръжния прокурор Албърт Джаксън. Фин познаваше добре Джаксън от предишни наказателна дела, по които се беше явявал, и го харесваше. Джаксън беше метър и осемдесет, но тежеше над сто и петдесет килограма, Фин често се беше питал дали родителите на прокурора не бяха кръстили сина си на името на пълничкия герой от анимационния филм с Косби. Джаксън обаче понасяше неизбежните закачки добре и беше един от най-добрите прокурори в окръжна прокуратура.

Кавана се покашля и продължи:

— Прочетох молбата ви, но бих искал да чуя и аргументите ви. Господин Фин, вие сте инициаторът, ще имате ли удоволствието да ни поведете към тази бездна?

— Благодаря, ваша чест. — Фин се изправи. — Както знаете, днес сме се събрали, за да намерим правна възможност да накараме окръжна прокуратура да ни предаде проби от кожата и кръвта, взети изпод ноктите на полицай Мадлин Стийл през вечерта, в която е била нападната. Убедени сме, че един нов анализ на ДНК от тези проби определено ще докаже, че клиентът ни не е бил човекът, нападнал полицай Стийл.

— Сериозно ли, господин Фин? Убедени сте? — Съдията се наведе. — И на какво точно се основава тази ваша убеденост? Доколкото разбирам, по време на съдебния процес веществените доказателства, показанията на пострадалата и сравнението на пръстовите отпечатъци са потвърдили обвинението. Какво е това магическо нещо, което ви вдъхва увереност?

— Ваша чест, фактът, че от окръжна прокуратура отказват да изпълнят молбата ни, е едното от тези неща. В края на краищата, ако господин Салазар действително е виновен, въпросните доказателства само ще потвърдят неговата вина. Защо тогава от прокуратурата ще се противопоставят толкова яростно на молбата ни? Освен това господин Салазар има алиби. По времето на нападението господин Салазар, който по професия е лекар и е работил като такъв в страната си, е оказвал медицинска помощ на една жена, живееща на неговата улица. Свидетелят, който може да потвърди алибито му, е съгласен да се яви пред съда и да свидетелства. В резултат на всичко това не е възможно лицето, нападнало полицай Стийл, да е Салазар. Прокуратурата разполага с веществените доказателства, които по категоричен начин могли да потвърдят дали клиентът ни е виновен или невинен. В интерес на правосъдието е да предоставят тези доказателства и не виждам защо те биха предпочели да не го сторят.