Невинност [bg]

— Сигурно таите в себе си много гняв и злоба — обади се Козловски.

Салазар се намръщи.

— Защо мислите така?

Детективът погледна Фин, който отговори вместо него:

— Когато човек се замисли за блестящото бъдеще, което сте можели да имате, и за всичко онова, което сте изтърпели вие и дъщеря ви — как е възможно да не изпитва обида и злоба?

Салазар погледна първо единия, после другия.

— Вие нямате деца, нали? — Двамата поклатиха глави.

— Когато полицаите щурмуваха апартамента ми, аз с очите си видях как главата на Росита се удари в пода. Чух я да пищи и след малко писъците спряха. Аз съм лекар и имам представа какви увреждания може да причини подобно падане на едно новородено. Помислих си, че е мъртва.

Фин и Козловски продължиха да го гледат с любопитство, без да разбират накъде бие.

— Когато си родител и си помислиш, че детето ти е умряло, вътрешно ти умираш заедно с него. Не можех да си представя живота си без дъщеря ми. Всичко в един миг изгуби смисъл за мен. Когато разбрах, че е жива — че ще оцелее — сякаш се преродих. Дали съм сърдит на хората, които ослепиха дъщеря ми ли? Да, сърдит съм и съм обиден. Дали съм ядосан на хората, които ме вкараха тук? Да. Но гняв и злоба? — Той поклати глава. — Дъщеря ми е жива. Да, сляпа е, но е щастлива, здрава е и е красива. Сега е в безопасност и знае колко много я обичам. Докато е така и докато тази мисъл ми дава сили, злобата никога няма да вземе връх в мен. — Той се приведе и напрегнато се вгледа във Фин. На адвоката му се стори, че Салазар ще пробие дупка с погледа си в него. — А сега, господин Фин — продължи салвадорецът бавно. — Бихте ли искали да изслушате подробностите и детайлите, свързани с моя казус?

Фин усети как Козловски се напрегна на стола до него, но нарочно избягна погледа му. Изобщо не се поколеба в отговора си:

— Да, господин Салазар. Ще ви изслушам.