Лош късмет [bg]

Потърсих с поглед командир Уил Матюс и кимнах кратко към автобуса. Той заговори с един от подчинените си полицаи, след няколко мига се чу пращене по радиопредавателя и след още две-три секунди бученето на хеликоптера започна да заглъхва.

— Всичко е наред, Джак. Издействах от шефа си заповед за връщане на хеликоптера. А сега е мой ред да попитам: всички там добре ли са? Зная, че има неколцина възрастни хора, които може да се нуждаят от медицински грижи. Постъпиха рапорти, че сте стреляли. Убит ли е някой?

— Все още не — отвърна Джак.

Реших да не обръщам внимание на провокативния му тон. След като свикне с мен, ще се опитам да туширам заплахите, да го подтикна да говори по-разумно, по-спокойно.

— А твоите хора не се ли нуждаят от вода, или нещо друго?

— Засега не се оплакваме — обясни ми Джак. — В тази връзка искам да ти кажа две неща, за да има върху какво да разсъждаваш. Ти ще ни дадеш това, което искаме, и няма да ни преследвате. Повтори го, Майк!

— Ще ти дадем всичко, което искаш, и няма да те преследваме — заявих без никакво колебание. Докато не се сдобием с някакво предимство, трябваше да го накарам ме приеме колкото е възможно по-скоро. Да вижда в мен някой, който е готов да му даде това, което иска.

— Добро момче — похвали ме Джак. — Зная, че в твоето положение е малко трудно да разсъждаваш, Майк. Затова искам хубавичко да ме чуеш и разбереш. Защото ще се случи. Няма значение колко усърдно се съпротивлявате. Нито колко ще се напъвате, пичове. Повярвай ми! Ние ще се измъкнем безнаказано.

— Моята работа се свежда само до това да се постарая всички ние да се измъкнем цели от тази каша. Включително и ти, Джак. Иска ми се ти да ми повярваш за това.

— Брей, Майк, колко мило, че го казваш. О, и да не забравя. Всичко вече свърши, схващаш ли? Ние победихме. Но ще го усетиш по-късно — добави похитителят и разговорът прекъсна.