Кърваво наказание [bg]

Издебнах паузата между две хлипания и почуках на вратата на линейката. Кимнах на пара медиците, че ще се заема с него.

— Здравей, Патрик. Аз съм Майк — заговорих го, като му показах полицейската си значка, докато се качвах по стълбите. Затворих тихо вратата. — Представям си колко ужасно се чувстваш. Преминал си през травмиращо преживяване и последното, което сега искам, е да те накарам да ти стане още по-тъжно. Но ми е нужна помощта ти — както на мен, така и на хората в този град. Можеш ли да поговориш с мен за минута?

Продавачът изтри с ръце сълзите от лицето си, прекалено разстроен, за да обърне внимание на кутията с хартиени салфетки до себе си.

— Ето — казах и оставих кутията на коленете му. Той ме погледна с благодарност. — Разкажи ми за Кайл — продължих. — Какви бяха отношенията ви?

— О, великолепни — убедено заяви Кардоне и попи очите си. — Бяхме свикнали да отиваме на работа с велосипедите всяка събота сутрин. Винаги ми носеше кафе, като идваше да ме взема от квартирата ми в Бруклин Хайтс. Знаеш ли колко вежливи хора като него има в този град? Ще ти кажа — нула, буквално нула. И онова… онова копеле с фланелка с надписа на „Метс“ го застреля. Просто така. Влезе и гръмна по него…

— О, почакай — спрях го аз. — С какво, казваш, беше облечен?

— С оранжева фланелка на „Метс“. На гърба й бе написано „Правилно“, пък и онези ужасни баскетболни шорти и… И една зелена шапка с емблемата на „Джетс“.

— Това е много важно — отбелязах. — Абсолютно ли си сигурен?

— Ако разбирам от нещо, това са дрехите — заяви Кардоне с леко наранено достойнство. — Неговите бяха смешни. Като комична реклама на спортни стоки.

Значи имаме мъже с напълно различно облекло. Все пак между инцидента в метрото и стрелбата в магазина на Ралф Лорън бяха минали няколко часа. Не е изключено да е бил същият мъж, като междувременно се е преоблякъл. Или са били двама побъркани? Дали са действали в екип? Може би все пак има нещо свързано с тероризма. Мамка му, както обичаше да казва Мери Катрин.

— Какво друго забеляза? — продължих да го разпитвам аз. — Цвета на косата му и всичко останало?

— Носеше големи слънчеви очила, но беше нахлупил ниско шапката си. С тъмна коса, от бялата раса, доста висок. Всичко останало беше мъгляво. Освен дрехите му, разбира се. И пистолета, който навря в лицето ми — квадратен и сребрист.

Мъж от бялата раса, с тъмна коса и доста висок — съвпадаше с описанието на заподозрения от метрото.

— Каза ли нещо? — попитах.

Патрик Кардоне затвори очи и кимна.

— Ти си свидетел на исторически момент. Завиждам ти.