Без светлина [bg]

— Какво ти е сторил? — попита тя и затвори чантата си.

— Този мъж ли?

Тя кимна.

Панос сложи ръце на волана, изпъна краката си и въздъхна.

— Той е много богат. Има два самолета. Един от тези самолети е бил забелязан там, където не е трябвало да бъде. Той знае, че самолетът е бил на това място. Знае, че не е трябвало да бъде там. — Панос се обърна и я погледна. — Мисля, че е бил нелоялен към мен… както той си умее. — Той се ухили.

Телефонът между тях звънна, преди тя да успее да отговори, и Панос го вдигна.

— Да. — Изслуша нещо за момент. — Благодаря. — Затвори телефона. — Той е с още двама мъже, но току-що е поискал да му донесат сметката.

Тя отвори вратата на мерцедеса и слезе. Частният клуб беше в една стара тухлена сграда, обвита в бръшлян и разположена в залесен парк. Тясната алея нататък беше еднопосочна, водеше откъм единия край към малък паркинг и излизаше от другата страна. Калатис беше паркирал близо до входа на паркинга и тя трябваше да повърви почти петдесет ярда, минавайки под мъждивата светлина на една улична лампа, преди да завие край живия плет до паркираните коли.

Докато я гледаше, Калатис трябваше да си признае, че тя далеч не бе изгубила своя стил или формата си и разбира се, сексапилността си. Макар че той нямаше да й позволи да разбере това. Въпреки страховете й пред застаряването, те всъщност бяха преждевременни, но на него просто му харесваше да вижда как тя се страхува.

На малкия паркинг бяха спрели само шест или седем коли и всъщност там имаше място едва за още толкова. Клубът наистина беше с ограничен достъп. Тя се бе срещала с въпросния мъж на два пъти наскоро, докато бе придружавана от друг, но това беше напълно достатъчно да му направи впечатление, достатъчно да го накара да си мисли за нея, след като си бе тръгнала. Това не би се получило при деветдесет и пет процента от мъжете, които Калатис познаваше, но на средна възраст Толанд беше станал безразсъден в секса. Безотговорен.