Кодът на Атлантида [bg]

Александрия, Египет

19.08.2009

— Значи смяташ, че надписът е на повече от един език? — Лесли вървеше подръка с Лурдс по една от страничните улици недалеч от хотела.

— Да. Най-малко на два — отвърна той.

— И не знаеш нито единия, нито другия?

— Не. Поне засега. — Лурдс я погледна и се усмихна. — Това не разклаща ли доверието ти в мен?

Лесли се вгледа в ясните му сиви очи. Бяха прекрасни, топли, честни и… секси. Определено секси. Достатъчно бе да погледне в тях, за да изтръпне.

— Не — отвърна тя. — Ни най-малко не разклаща доверието ми.

— Ще ги разчета — каза той.

— Това ти е работата.

— Да. Така е. — Лурдс задъвка парче баклава, която си бяха купили от едно открито кафене, обслужващо нощните тълпи. — Чувала ли си за Розетския камък?

— Естествено.

— Какво знаеш за него?

— Бил е… — започна Лесли и спря, за да помисли. — Важен.

Лурдс се засмя.

— Да, бил е.

— И все още се пази в Британския музей в Лондон.

— Това също е вярно. — Лурдс отхапа отново от баклавата. — Важното в Розетския камък е, че е бил написан на два езика — египетски и гръцки.

— Аз пък си мислех, че са три.

— На два езика, но с три писмености. Йероглифна, демотична2 и гръцка. След като войниците на Наполеон намерили камъка, той се превърнал в ключ към разбирането на древноегипетския език. Знаело се какво се казва в гръцкия надпис. Учените приели, че и трите надписа гласят едно и също, и в крайна сметка успели да разкрият значението на йероглифите. За разшифроването им било нужно само да свържат знаците към значението, с което разполагаме от другите две части. Откриването на камъка позволило дешифрирането и превеждането на всички надписи от Древен Египет, които сме гледали цяло хилядолетие по стените на гробници и храмове, без да имаме никаква представа какво се казва в тях. Разбира се, за това били нужни повече от двадесет години и множество блестящи умове въпреки съществуването на камъка.