Кодът на Луцифер [bg]

— Трябва ми нещо, на което да пиша. И съм гладен.

Пистолетите и фенерите бавно бяха свалени.

Лурдс се изправи, метна раницата на рамо и ловко подхвана храната, нещата за писане и книгата, която Кайин му беше дал. Прекоси помещението и седна с гръб към стената.

— Не е написано на страницата. — Прокара пръсти по символите. Бяха леко матирани и текстурата подсказваше, че върху страницата е бил нанесен фиксатор. — Това е натривка.

— И едно дете може да ми го каже.

Лурдс не обърна внимание на сарказма му.

— Откъде го имате? Къде е направено копието?

— Това няма значение.

— Осмелявам се да не се съглася. Ако знам откъде е било свалено и кога е бил изсечен оригиналът, може да ми помогне да отделя езика. Да установя корена му.

Кайин се поколеба, явно нямаше желание да разкрива каквото й да било за книгата.

— Идва оттук.

Лурдс отхапа от енергийното блокче и задъвка бързо.

— Имате предвид от Истанбул?

Кайин кимна.

— Или от Константинопол?

Раздразнение пробяга по скованите черти на Кайин.

— От този град. Това е всичко, което трябва да знаете.

— Не, това не е всичко, което трябва да знам. Истанбул е основан като Константинопол, град с европейска история. Ако не се броят неолитните поселища и решите да започнете от гръцките преселници от Мегара. После го завладели римляните. След това дошла Османската империя, начело с Мехмед II. Градът непрекъснато бил разкъсван между Изтока и Запада, между християнството и исляма, и тези белези са останали върху различни архитектурни паметници. — Лурдс посочи листа. — Готов съм да се обзаложа, че това е свалено от сграда в града. Щом някой си е направил труда да създаде нов език, трябва да знам дали умът, създал този език, е бил европейски, източен или африкански по произход.

— Смятате, че това е изкуствен език? — попита младата жена.

Кайин не изглеждаше никак доволен, че тя задава въпроси.

— Не познавам този език — отвърна Лурдс. — Познавам всички езици в района. Но през вековете много хора са създавали изкуствени езици, за да опазят тайните си.

— Според вас езикът, който ви доведе до откриването на Атлантида, е бил изкуствено създаден, така ли? — поинтересува се жената.

— Известно време обмислях и тази възможност, но се оказа, че не е бил изкуствено създаден.

— Значи може да грешите и за този.

— Тук трябва да ме слушате. Това излиза от сферата ви на познание — въздъхна Лурдс. — Никого не отвличаме в момента. Тук аз съм експертът.

— Доколкото разбирам, ако не разбирате нещо, винаги можете да излезете от положение, като кажете: „Езикът не е истински“.