![Дрога [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/1/droga-bg-download.jpg)
Дрога [bg]
- Автор: Крайтон Майкл
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546554963
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дрога [bg]». Краткое содержание книги:
Началото на модерната наука е също така и начало на бедствията. Карл Ясперс
Дай ми либриум или ми дай метамфетамин. Анонимен
Тя го гледаше.
— Добре ли си? — попита го.
Мартинито го удряше много силно, от стомаха до главата, в която мозъкът му се превръщаше в чаровно розово сияние.
Много, много чаровно.
— Харесваш ли зърната ми? — попита тя.
Той я гледаше, а тя гасеше осветлението, стаята притъмняваше, ставаше много бавно и безметежно тъмна, той се чувстваше уморен и нежен, някак умиротворен.
— Не е ли прекрасно? — попита го тя.
Той отговори, че е, поне си мислеше, че го каза, и се появи слон, голям сив слон във високата трева, където дебнеше женският гепард, мускулест и коварен, гепардът във високата трева дебне търпеливо, но мускулите под гладката козина са напрегнати, мускули стегнати машинално, животински, с приближаването на слона все повече и повече с тежки стъпки към мястото, където гепардът дебне легнал във високата зелена трева.
— Е? — подкани го тя.
Чу я от огромно разстояние.
— Какво е това? — попита я.
Тя се засмя.
Смехът й отекна в стаята, в ушите му, огромни уши, които поглъщаха звука…
— Какво ми даде? — попита той.
Тя пак се засмя, а смехът й пукаше като лед на покрив, когато се топи от слънцето и капе по керемидите върху заснежената земя.
— Не е ли чудесно? — попита тя.
— Кое?
— Това. — Джанис се засмя. — Наричат го Перуанско зелено. Произвежда се в Перу. Действа на мозъка.
— Без майтап? — каза той. Гласът му беше дебел и плътен, сякаш говореше в огромна бъчва с кленов сироп. Огромна кафява бъчва.
„Това ми се е случвало и преди“, помисли си.
— Не действа — каза тя, — освен с алкохол. Трябва да пиеш, когато го вземаш. Така започва реакцията.
— Реакция?
— Плам пламти — засмя се тя, — котел бълбукай… [4]
Огньове горят в огромната бъчва, ври течност, парата се издига и обгръща неясни фигури. Танци около кипящата течност.
— Перуанско зелено — каза тя. — Наричат го супертрева.
— Така ли?
— Да, така.
— А как наричат това? — попита той, докато я гледаше.
— Наричат това — отговори тя — „какво правят малките лоши момиченца с малките лоши момченца“.
Почувства, че е доста интересно, наистина достойно за по-нататъшно и по-задълбочено обмисляне, и щеше да се замисли много внимателно и безпристрастно, но откри, че вече не мисли.
Светът се завъртя около него, набра скорост и инерция, после полетя като влак, изпуснат от контрол, самолет, който се разбива в земята, е писък и вой във вятъра, когато земята се спуска нагоре.
След това главата му експлодира и за няколко ослепителни мига той видя чиста бяла светлина.
После нищо.
II
Ако една урна няма характеристиките на урна, как можем да я наречем урна?
Конфуций
10
През отворения прозорец виждаше луната, леко замъглена от смога. Изкашля се и се огледа. Лежеше на канапе, сам в стаята. Надигна се бавно. Някой го бе завил с одеяло. То се свлече и той усети хладния нощен въздух.
Стана с очакването да е нестабилен. Но се оказа спокоен. Всъщност се чувстваше добре. Имаше усещането, че е напълно буден, нащрек, уравновесен.
Много странно чувство — и беше толкова наситено, че чак смущаваше. Огледа стаята още веднъж. В тъмнината изглеждаше непозната — странна, причудлива стая.
Овладя се.
Намираше се в собствения си апартамент.
— Това е смахнато — каза високо.
Собственият му апартамент. Отиде в кухнята, все още невярващ. В спалнята нямаше никого, леглото беше старателно оправено. Което можеше да означава само…
Погледна малката масичка в дневната. Вестникът беше там — вторник, десети октомври.
А бе завел Джанис на вечеря на осми. Вечерта на осми. И това означаваше… Разтри очи. Два дни. Как е възможно!? Наистина ли беше тук от два дни?
Продължи да се разхожда из апартамента, без да разбира.
В кухнята имаше използвана чаша от кафе, в чинийката беше загасена цигара. По филтъра имаше следи от червило.
До чашата видя снимка, откъсната от вестник. На нея се виждаше Шарън Уайлдър, седнала на куфар, с много къса пола, която разкриваше гладки крака. Усмихваше се, седеше много изправена, с изпъчени към фотографите гърди.
Заглавието гласеше: „Шарън на път“. „Път накъде?“ — зачуди се той, после присви очи, за да прочете малкия шрифт. Пишеше, че Шарън Уайлдър, изгряваща млада звезда от Холивуд, заминава за новия курорт Сан Кристобал.
4
„Макбет“, превод Валери Петров — Б. пр.