Неочаквана любов
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Неочаквана любов». Краткое содержание книги:
Първо, той спи по цял ден... което би било досадно, ако не беше толкова грижовен през нощта.
Второ, атакува го въоръжен с меч нападател, но твърди, че може да се справи сам.
И трето, като че ли не остарява...
Славата принуждава прочутия моден дизайнер Жан-Люк Ешарп да се укрие и да прекара следващите двадесет и пет дълги години в самота. Но той не подозира, че в дълбоката провинция ще открие жената, която е чакал цели петстотин години...
Хедър Уестфийлд е красива, млада, щастлива и... невероятно самотна. Винаги е водила спокоен живот, до момента в който помага на много красив, тайнствен непознат. Хедър копнее да срещне човек, който ще запълни празнината в сърцето й. И един ден мечтите й се сбъдват и в живота й нахлува чаровният французин Жан-Люк. Той е очарователен, привлекателен... и прекрасен, мъжът на мечтите й. Колкото по-сериозна става връзката помежду им, толкова по-убедена е Хедър, че Жан-Люк крие ужасна тайна.
Неочакваната любов, която двамата изпитват един към друг, е изложена на риск, когато смъртоносен злодей е по петите им и само ако го победят, ще могат да заживеят щастливо завинаги.
Разбира се, че беше самотен. Как би могъл да ухажва жена с ясното съзнание, че Луи ще се опита да я убие?
— Не съм сигурна, че той е този, за когото се представя — нежният глас на Хедър се носеше от кухнята. — Той има… тайни.
Тя беше проницателна жена. Жан-Люк се наведе над масичката и обърна втората карта. Сърцето му се смрази.
Любовниците. Беше толкова изкушаващо да се надява на щастливо бъдеще и възхитителен съюз с любяща жена. Но как бе възможно това да се случи с Хедър? Дори и ако преживееше заплахата на Луи и му простеше за опасността, в която я беше поставил, как щеше да приеме любовник, който е нежив?
Жан-Люк ги чу да влизат във фоайето. Бързо грабна картата „Любовници“ и я върна обратно в тестето. Хвана друга произволна и я постави на мястото на предишната с лице надолу. След това се отпусна в креслото и придоби отегчено изражение.
— Върнахме се!
Фиделия нахлу в стаята с шумолящи поли. Седна в средата на дивана и остави чантата си до себе си.
— Мога ли да ти предложа нещо за пиене?
Хедър посочи към кухнята с чаша леденостудена вода в ръка. Ледчетата се удариха едно в друго с мелодичен звън.
— Не, благодаря ти.
Жан-Люк стисна страничните облегалки, за да остане на мястото си. Бе живял векове наред, през по-голямата част от които добрите обноски изискваха мъжът да остане прав, когато има дама на крака. Подобни навици бяха трудни за изкореняване, но щеше да е още по-трудно да обясни откъде се е сдобил с тях. Хедър вече подозираше твърде много.
— Какво ще кажеш да довършим гледането на карти?
Фиделия се наведе напред и подпря лакти на коленете си.
Хедър постави чашата си на една подложка до картите.
— Имаш ли нещо напротив да погледам?
— Не. Нямам какво да крия.
Какъв лъжец беше само.
Тя го погледна подозрително, докато се настаняваше на облегалката на дивана. После взе една синя кадифена възглавничка в скута си и нави един от пискюлите около пръста си.
— Добре, втората карта — обяви Фиделия и я обърна.
Слава богу, че беше успял да се отърве от „Любовниците“. С която и карта да я беше сменил, все трябваше да е по-добра.
— Глупакът — съобщи Фиделия.
Жан-Люк потрепна.
Хедър се засмя, но после стисна устни, когато той я изгледа гневно.
— Не се има предвид, че си глупак — увери го Фиделия с усмивка. — Означава, че имаш тайното желание да се впуснеш в неизвестното и да започнеш нов живот.
— О!
Това може и да беше истина. Той погледна Хедър. Тя притисна възглавницата към гърдите си, докато пръстите й нежно галеха мекия плат.
Харесваше й тъканта. Обичаше да докосва и усеща нещата. Слабините му реагираха. Надяваше се, че освен меките неща, харесва и твърди.
Фиделия обърна още една карта и се намръщи.
— О, боже! Десетте меча.
— Това лошо ли е?
Глупав въпрос, при положение че можеше да види рисунката върху картата, която изобразяваше мъртъв мъж на земята, в чийто гръб бяха забити десет меча.
— Опустошение — отвърна Фиделия. — Съдбата ти те настига и не можеш да направиш нищо, за да я избегнеш.
— Луи — прошепна Хедър и стисна още по-силно възглавничката.
— Няма да му позволя да те нарани — увери я Жан-Люк.
Фиделия обърна четвъртата карта.
— Осемте меча, на обратно. Миналото се е върнало, за да те преследва.
Той се намести в креслото. Това беше прекалено близо до истината.
Възрастната жена обърна петата карта.
— Рицарят на мечовете.
Тя поклати глава с недоумяващ поглед.
— И това ли е лошо?
— Не, добро е. Ти си смел като сър Ланселот и защитник на жените — въздъхна Фиделия. — Просто намирам за странно, че си избрал толкова много карти с мечове. Има още три вида бои. Шансът някой да уцели карти само от единия е много малък.
Жан-Люк сви рамене.
— Аз съм фехтовач.
— Мечовете са символ. — Фиделия присви очи. — Означават, че досега си обръщал прекалено много внимание на интелекта си и си пренебрегвал желанията на сърцето си.
— Нямах друг избор. Не можех да рискувам да имам връзка с някого заради Луи.