Призрак [bg]

— Аз съм човекът, когото чакаш — казах.

Здрависахме се и мъжът тръгна с мен, без да го подканвам.

— Приятно ми е, сър — каза той.

— Кой си ти?

— Изпратен съм, за да ви подпомагам с всичко, което поискате.

— Добре.

— Прибягвали ли сте преди до нашите услуги?

— Не.

— Ние осигуряваме каквото ви е нужно. Личната ви неприкосновеност е гарантирана. Нищо от поръчаното не може да бъде проследено до вас. Всякакви документи за нашите отношения ще бъдат унищожени незабавно, след като си платите сметката. Не съхраняваме досиета на нашите клиенти, не задаваме въпроси.

— Ти лично отговаряш за мен, така ли?

— Да, сър. Вашият работодател се свърза с мен днес и ме инструктира да не питам за името ви.

— Много добре. А аз мога ли да знам твоето?

— Александър Лейкс.

— Не е истинското ти име, нали?

— Не, сър, не е. А аз как да ви наричам?

— Сър е достатъчно.

— Да, сър.

— Също и Одисей.

— Най-измисленият псевдоним, който съм чувал.

— Падам си по героя.

— Ама това герой ли било?

— На Омир. А също и на Джеймс Джойс. Ти не четеш ли?

— Само вестници.

Минахме заедно през плъзгащите се врати и излязохме навън, където бяха бюрата на агенциите за наемане на коли. Предпочитах да си наема отделна кола. Дръннах със звънеца, за да привлека вниманието на някой служител. Когато отвътре излезе жената с куп документи, аз посочих с пръст Александър. Той ме погледна, после бутна шофьорската си книжка през гишето и попълни личните си данни в договора. Беше левак и пишеше така, сякаш вместо писалка използваше скалпел. Перфектен курсив. Плати колата затри дни със златна кредитна карта. В портфейла му зад прозрачното прозорче се виждаха две поизбелели снимки на децата му.

Когато приключихме на гишето и излязохме на паркинга, той каза:

— Позволих си да ви запазя стая в, Нелси“. Познаваме персонала там. Името ви, каквото и да е то, не фигурира в компютъра им, от престоя ви няма да останат никакви следи. Всички сметки ще бъдат препращани на нас. Резервацията е на името на Александър Лейкс.

— Кога трябва да ти платя?

— Обадете се, когато сте готов да отпътувате, и ще си уредим среща. Ако това не е възможно, мога да уредя да ми оставите сумата някъде или направо да се разплатим по банков път с работодателя ви.

— Кредитни карти приемаш ли?

— Само в брой или с банков превод.

— Добре.

Почакахме малко, докато пред нас спря синя хонда сивик на около две години, с допълнително поставен джипиес над таблото. От нея слезе хлапак и ми подаде ключовете.