Корабът на страха

— Съвсем нищо — отвърна търговецът.

Корбет се обърна към застаналия до стената Ранулф и го повика с жест.

— Да огледаме къщата — каза му тихо той. — Трябва да има все някаква следа.

Оставиха останалите и се качиха по стълбището до стаите, които се редяха една след друга по мрачната, леденостудена галерия. Корбет внимателно и грижливо огледа всяка стая, провери прозорците и вратите, но скоро осъзна, че претърсването е безполезно. Всичко беше на мястото си и във вида, в който трябваше да бъде. Отново слезе долу, отиде в двора и огледа постовете, скупчени около огъня, за да се постоплят. Каква бе причината да бъде убит Паулентс? Отмъщение? Ясно беше, че не е било заради ръкописа. Хюбърт явно нямаше нужда от него, ако той беше убиецът. Корбет се върна в залата, където Касълдийн и Дерош съсредоточено разговаряха.

— Сър Уолтър?

Богатият търговец се запъти към него.

— Ако Хюбърт е разчел шифъра на ръкописа — заразпитва Корбет, — защо не е изровил съкровището? Ако го е направил, Хюбърт отдавна вече е далеч оттук.

— Не знаем дали разполага с картата — отвърна Касълдийн. — Знаем със сигурност само, че тя е изчезнала от «Ярост».

— Мислиш ли, че убийствата са неговото отмъщение?

— Убеден съм, че е така.

— Което означава — Корбет внимателно сложи ръка на рамото на Касълдийн, — че възнамерява да си отмъсти и на теб. Не забравяй това, сър Уолтър.

Корбет се сбогува, обеща на Касълдийн да се присъедини към него в сградата на кметството по-късно през деня, за да проучат въпроса с лейди Аделиша Деконте. Лекарят Дерош също заяви, че е приключил с работата си и предложи да придружи Корбет чак до абатството «Сейнт Огъстин», а после да продължи към града. Корбет му благодари и отвърна, че би желал Дерош да се погрижи за Чансън, който страдаше от появила се от вътрешната страна на крака му язва.

Дерош заяви, че може би Мобисон не е най-доброто място за медицински прегледи или лечение. Можел да извърши прегледа в къщата за гости при абатството «Сейнт Огъстин». Корбет се съгласи и предложи да му плати, но Дерош завъртя отрицателно глава.

— Само предай желанието ми на негово величество краля — лекарят се усмихна. — Похвали уменията ми и кой знае чие покровителство може да спечеля? Само не си създавай грешна представа за мен, сър Хю — засмя се той, — не съм като някои от онези лекари, които обичат златото повече от медицината, но не отказвам никога любезна покана или отворена врата.

Корбет погледна пак към труповете и се прекръсти.

— Сър Уолтър — извика той, — искам да направя свое собствено претърсване още веднъж!

Касълдийн сви рамене.

— Направи го, сър Хю.

Придружен от Ранулф, Чансън и градския лекар, Корбет отново направи оглед на тавана, отделните стаи и коридори над голямата зала. Обходи и другите крила на къщата. Така и не откри следа. С помощта на своите спътници огледа най-внимателно прозорците, вратите и капаците, като най-вече следеше за белези от насилствено влизане, но такива нямаше. Багажът на Паулентс и семейството му стоеше в стаите им. Леглата бяха готови, в легените за миене имаше вода, на масите чакаха бокали и чаши. Съпругата на Паулентс беше започнала да разопакова багажа. Беше извадила триптих, изобразяващ живота на света Ана и поднос с мазила, кремове, масла и парфюми. Корбет почувства, че в тази сумрачна галерия се намира между живота и смъртта. Потънали в безмълвие стаи, пълни с реликви, принадлежали на жестоко лишени от живота хора. Думите, казвани от свещеника, преди Евангелската проповед: Media vitae in morte sumus — в живота живеем сред смърт — отекнаха като погребален звън в мислите му. Какъв ли ужас е бродил из тези коридори? Какъв ли зловещ заговор е бил замислян и приведен в действие?